Модерната история на Западна Европа се определя от противоположности. Европа е представена като фар на цивилизацията, изправена срещу варварските маси, населяващи останалия свят, а един от обичаите, които векове наред стоят между европейците и останалия свят, е канибализмът.
Въпреки че често се описва като една от най-жестоките и ужасяващи практики, които някой може да си представи, последни изследвания показват, че хората са поглъщали части от тялото на други хора в Западна Европа както в праисторически времена, така и през вековете след това.
Причините за тази практика варират от хранителни нужди до религиозни и лечебни практики, документирани в различни периоди. През Средновековието има препратки към това как канибализмът се е повтарял в периоди на глад, войни, вълнения и други времена на изпитание за социално съжителство. Имало обаче и форма на канибализъм, при които се смятало, че някои части от човешкото тяло служат за медицински цели.
ОЩЕ: Преди 18 000 години в Полша е имало канибали, които се хранели с мозъци
Вечно табу
Векове наред на разчлененото човешко тяло се е гледало като на още нещо, което да се използва във всякакви лекарства и лечения.
Между края на римската Античност и началото на Средновековието закони се появяват както в Codex Theosianus, така и в кодекса на Вестготите (Liber Iudiciorum), отнасящи се до забраната за нарушаване на гробове или гробници. Също така било забранено мъртвите да се оскверняват, за да се извлече всякакъв вид лекарство от човешкото тяло, като например кръвта.
Средновековна илюстрация на канибализъм. Theodor de Bry / Public Domain
Следователно от VII век нататък вече има закони, наследени от по-ранни времена, които регулират или наказват разглеждането на гробници и човешки останки като източник на лечебни материали.
ОЩЕ: В памет на починалите: Европейците също са похапвали човешко месо
Римските и вестготските забрани не са единствените в Европа и с времето се появяват и други нормативни текстове. Тези закони съществували и се разпространявали само защото самата практика продължавала да съществува.
Християнски покаяния
С установяването на християнството се появяват Наръчниците за покаяние: книги или набори от правила, изброяващи греховете и съответните им покаяния. Те отразяват ранносредновековните църковни канони за регулиране на обществото – какво е правилно и грешно, какво може и не може да се прави – по отношение както на насилието, така и на сексуалността.
Например Canones Hibernenses забраняват пиенето на кръв или урина под наказание от седем години на хляб и вода под надзора на епископ. В края на VII век други пенитенциали (канонично-правни сборници) определят нечистотата на животни, които са се хранили с човешка плът или кръв, и забраняват тяхната консумация.
ОЩЕ: „Полезен“ канибализъм. Как хората са станали човекоядци
Най-известният покаен канон на своето време, този на Теодор от Тарс, архиепископ на Кентърбъри, прави две споменавания на забраната за поглъщане на кръв или сперма, адресирана по-специално до жени, които пият кръвта на съпрузите си заради лечебните ѝ свойства. Още веднъж виждаме, че тези продукти са цитирани като лекарства, точно както във Вестготския кодекс.
Поклонението към дявола и канибализмът в Новия свят, илюстрация, 1621 г. Honorio Philopono aka Caspar Plautius / Public Domain
Тази забрана се повтаря в пенитенциала на манастира „Монте Касино“. По същия начин в испанските пенитенциали поглъщането на сперма или добавянето ѝ към храната отново се наказва. Забраните засягат по-специално жените и се отнасят до силата, която те могат да получат от мъжка кръв или от менструална кръв, поради нейния терапевтичен или магически характер.
Забраната на подобни практики предполага, че съществува реалност, която трябва да бъде регулирана и контролирана.
ОЩЕ: При колонизиране на Марс хората вероятно ще започнат да се ядат взаимно
Религиозен канибализъм?
От началото на християнството неяснотата на неговите собствени ритуали е довела до недоразумения, като например практикуващите го да бъдат смятани за канибали, които поглъщат човешки жертвоприношения в чест на своя Бог. След време някои християни ще отправят това обвинение срещу евреите в средновековна Европа. Твърденията за жестокост били насочени и към други „еретици“ като катафиргианците, чиято евхаристия се предполага, че се състои от смесване на детска кръв с брашно.
Тъй като местните светци стават все по-известни, техният чудотворен характер, както и достъпът до техните гробни места, означават, че телата им също са били използвани за лечение и лекарства след смъртта им.
Канибализъм за оцеляване по време на руския глад от 1921–1922 г. Неизвестен автор / Public Domain
Въпреки това, за разлика от други практики, които са били напълно забранени, контактният канибализъм – поглъщането на продукти, които просто са докоснали тялото на светеца или неговите мощи – бил разрешен. Маслата, които са преминали през гробницата, заедно с вода и дори прах и камъни от светите гробни места, са били поглъщани, за да се търси изцелението и чудодейните ефекти на тези „фрагменти от вечността“. По този начин е имало преминаване от поглъщане на мъртвите (танатофагия) към поглъщане на свещеното (агиофагия).
ОЩЕ: Древни британци убили и разчленили най-малко 37 души
Кървавата баня на император Константин
Една история, която показва опитите на християнската литература да сложи край на тези жестоки, предполагаемо езически практики, е легендата за папа Силвестър I и лечението на проказата на император Константин. Легендата се разпространява в цяла Европа не само чрез устни разкази, разказващи за чудесата от живота на светеца, но и в живописта и скулптурата.
Според историята император Константин страдал ужасно от проказа. По препоръка на лекарите си той решил да се изкъпе в кръв от убийството на хиляди деца. Но когато Константин бил на път да принесе децата в жертва, свети Силвестър и майките на децата успели да го убедят да се откаже от лечението и вместо това да се кръсти, което по чудодеен начин излекувало болестта му.
Свети Силвестър I убива дракон и възкресява жертвите му във фреска от Мазо ди Банко / Public Domain
Историята подчертава езическите вярвания като жестоки и лишени от уважение към човешкото тяло и има за цел да предаде силата на християнската вяра в противопоставяне на ужасните суеверия, които я предхождат. От своя възможен италиански източник легендата пътува из цяла Европа и достига до монашеските писания от десети век в Северна Кастилия.
Канибали от XIX век
През модерната епоха и дори през XIX век няколко речника – като публикацията на Хосе Ориол Ронкило от 1855 г., която на свой ред е взета от друг френски речник от 1759 г. – все още споменават части от човешкото тяло (мазнини, кръв и урина) като имащи лечебни свойства. Тези вярвания са тясно свързани с романтичната литература, с нейния набор от вампири, върколаци и други човешки същества, жадни за плът и кръв.
Но много преди 1800 г. и дори преди колонизацията на Америка или Африка, канибализмът е бил ключова част от културната борба между предполагаемото езическо варварство и християнството. Християнството обаче не изоставя напълно практиката, а по-скоро я усъвършенства, търсейки в контакт с реликви или дори в поглъщането им начин едновременно да получи лекарството и да го изяде.
Източници: Live Science / The Conversation
