Бохдан Слама ще получи Специалната награда на 29-ия София Филм Фест, който ще се проведе от 13 до 31 март. Режисьорът ще представи в София най-новия си филм "Краят на света" и своя ретроспектива в Чешкия център. Бохдан Слама е един от емблематичните режисьори, който продължава традициите на Чехословашката нова вълна и е заслужил признанието на специалисти и филмови форуми в цял свят.
За пълнометражния си дебют "Диви пчели" (2001) той печели наградата "Тигър" на фестивала в Ротердам. Успешната му кариера като режисьор продължава повече от две десетилетия. За филма "Щастие" (2005) е удостоен със "Златна раковина" в Сан Себастиан. Сред филмите му са "Провинциалният учител" (2007), "Четири слънца" (2012), "Земята на сенките" (2020), "Суша" (2024). От 2008 година Слама е преподавател и ръководител на катедра "Режисура" на прочутото училище за кино в Прага – FAMU.
Между 10 и 14 март в партньорство с Чешкия център – София в кинозалата на центъра ще бъде представена ретроспектива с пет от творбите на Бохдан Слама (вход свободен), а на 15 март в кино "Одеон" ще се състои международната премиера на най-новия му филм "Краят на света", като Слама ще получи Специалната награда на София Филм Фест.
Още: Георги Дюлгеров получава Специалната награда "ФИПРЕССИ Платинум" на София Филм Фест
Кадър от филма "Краят на света", източник: София Филм Фест
За творчеството на Бохдан Слама
От София Филм Фест представят текста на Цветан Цветанов, посветен на творчеството на чешкия режисьор.
Още: Акценти от документалния конкурс на 29-ия София Филм Фест
"Бохдан Слама има специално място сред поколението чешки режисьори, започнали да снимат през 90-те години на миналия век и заявили и затвърдили себе си като световни майстори на киното през нашето хилядолетие. Роден е, също като цялостно представените през годините от София Филм Фест у нас и любими на българските кинозрители Петър Зеленка и Ян Хржебейк, през 1967 г. (и само две години след друг свой именит сънародник – Ян Сверак), а фактът, че е отраснал в същите тези години, непосредствено след чехословашката 1968 г., също има своето недвусмислено историческо значение.
Снимка: Getty Images
Бохдан Слама, който посети София преди 12 години, и то не сам, а заедно с легендарната чешка пост-пънк група Vypsaná fiXa, авторите на музиката към филма му "Четири слънца" (2012), за концерт и прожекция на четири от филмите си (тогава – по покана на Чешкия център, в едни години, когато в сградата им се провеждаха дори пънк концерти), е от Опава, град в Моравско-силезийския край на Чешката република, историческата столица на Чешка Силезия. Тази мултикултурна среда, с цялата ѝ природна красота и всичките ѝ исторически причинно-следствени обусловености, е сякаш отправна точка за размишленията му за човека и историята в много от филмите му – моравците в дълбоката провинция са герои на ранния му шедоьовър "Диви пчели" (2001), 1968-а във филма "Краят на света" (2024) е видяна през призмата отново на живота в "малкото място" (селце в Изерските планини), като тук дори единият от двамата oсновни персонажи е потомък на руски благородници (един чешки Лермонтов, но защо не и Набоков), черно-бялата историческа хроника "Земята на сенките" (2020) пък поставя вечния въпрос за хората, живеещи в гранична ситуация по време на войни и световни катаклизми, "Кои сме ние?".
Още: Гледаме филми за Милена Славова и Лазар Радков на 29-ия София Филм Фест
Източник: София Филм Фест
Всъщност, този въпрос е в основата на цялото творчество на Бохдан Слама, като условното разграничение между по-ранните му филми ("Диви пчели", "Щастие", "Провинциалният учител", "Четири слънца") и най-новите, които българският зрител ще види за първи път на 29-ия София Филм Фест ("Земята на сенките", "Суша" и "Краят на света"), е основно в насока по-ярко открояващата се историческа рамка в трите последни. "Кои сме ние" обаче, на едно по-базисно, чисто човешко микрониво, е въпрос с отворен край, чийто отговор търсят героите на всички филми на режисьора, независимо от тяхната възраст, възгледи за живота, принадлежност или социален статус. И макар светът да е пълен с болка, несправедливост, излъгани надежди и непосредствена опасност дали ще оцелеем и като индивиди, и като общество, островчетата на човечност и надеждата, че въпреки всичко можем да живеем заедно, заемат ключово място във филмите на Бохдан Слама. Обикновено те идват накрая, но ние им вярваме, защото, за разлика от класическия комерсиален "хепиенд" в някои по-западни кинотрадиции, при Слама те почиват на по-здрава логика, каквато е логиката на кръговрата в природата (с всичките раждания, умирания и прераждания), и по-здраво светоусещане, каквото е светоусещането на обикновените чудаци от филмите му – на "образите от стария свят" (по Душан Ханак), на Майкъл Джексън от Моравия, ако щете, на лудия знахар, който "чува" камъните, на съседа две къщи по-надолу, който, съвсем измамно, дори не ни изглежда като чудак... но я се вгледайте по-внимателно".
Цветан Цветанов
Още: Петте заглавия, които допълват Балканския конкурс на София Филм Фест
