"Настроение"
Когато здрач кафявоален
засипе този чезнещ град,
той се превръща в нереален,
за миг забравил своя глад.
Навлиза в улицата главна,
напук на свойта нищета
и всеки опит е сподавен
за малко женска красота.
"Светъл спомен"
Светлий спомен за теб е кат книга любима,
денонощно пред мен е разтворена тя...
Аз съм вечно в лъчи, аз съм вечно в цветя,
сляп за тъмната нощ и злокобната зима.
"Бъдни вечер"
Бъдни вечер ей настана,
утре е година нова,
в къта чака за зарана
вейка дрянова, сурова.
Във огнището блещука
буен пламен и искрее,
а в прозорци често чука
зимна буря и беснее.
"Българска майка"
Майка мила малък син —
хубав, палав и един —
взема нежно на ръце
до любящо си сърце.
Залюля го на гърди
И му песен зареди:
— Над теб майка, сине, бди,
здрав и весел ми бъди!
"Сватба"
Ясна гайда е писнала,
залюляло се хоро,
млада булка се хванала
цяла в наниз и сребро.
А до нея юнак силен
скача весел и засмян,
поглед хвърля й умилен:
той е младий й стопан.
"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
"Към себе си"
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
"Сонет"
Към север беше моя път,
а ти отиваше на юг;
следи — заличи ги прахът,
не чуем днес един за друг.
Но мой сърдечен идеал,
звездице светла в нощен мрак,
живот и младост — бих ги дал,
да можех да те видя пак.
"Желание"
Главата тегне изнурена,
в гърдите нито капка мощ;
мъгла в душата уморена
като в настъпилата нощ.
А грей замислено луната,
морето дреме, ветрец вей,
сънливо плиска се вълната
и лодка до брега люлей.
"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
"Настроение"
Когато здрач кафявоален
засипе този чезнещ град,
той се превръща в нереален,
за миг забравил своя глад.
Навлиза в улицата главна,
напук на свойта нищета
и всеки опит е сподавен
за малко женска красота.
"Бъдни вечер"
Бъдни вечер ей настана,
утре е година нова,
в къта чака за зарана
вейка дрянова, сурова.
Във огнището блещука
буен пламен и искрее,
а в прозорци често чука
зимна буря и беснее.
"Сватба"
Ясна гайда е писнала,
залюляло се хоро,
млада булка се хванала
цяла в наниз и сребро.
А до нея юнак силен
скача весел и засмян,
поглед хвърля й умилен:
той е младий й стопан.
"Настроение"
Когато здрач кафявоален
засипе този чезнещ град,
той се превръща в нереален,
за миг забравил своя глад.
Навлиза в улицата главна,
напук на свойта нищета
и всеки опит е сподавен
за малко женска красота.
"Светъл спомен"
Светлий спомен за теб е кат книга любима,
денонощно пред мен е разтворена тя...
Аз съм вечно в лъчи, аз съм вечно в цветя,
сляп за тъмната нощ и злокобната зима.
"Настроение"
Когато здрач кафявоален
засипе този чезнещ град,
той се превръща в нереален,
за миг забравил своя глад.
Навлиза в улицата главна,
напук на свойта нищета
и всеки опит е сподавен
за малко женска красота.
"Сонет"
Към север беше моя път,
а ти отиваше на юг;
следи — заличи ги прахът,
не чуем днес един за друг.
Но мой сърдечен идеал,
звездице светла в нощен мрак,
живот и младост — бих ги дал,
да можех да те видя пак.
"Желание"
Главата тегне изнурена,
в гърдите нито капка мощ;
мъгла в душата уморена
като в настъпилата нощ.
А грей замислено луната,
морето дреме, ветрец вей,
сънливо плиска се вълната
и лодка до брега люлей.
"Българска майка"
Майка мила малък син —
хубав, палав и един —
взема нежно на ръце
до любящо си сърце.
Залюля го на гърди
И му песен зареди:
— Над теб майка, сине, бди,
здрав и весел ми бъди!
"Към себе си"
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
"За две ръце" За две ръце протегнати насреща, земята бих до края извървял. За две очи, като звезди горещи, за цялата си топлина бих дал.
"Настроение" Когато здрач кафявоален засипе този чезнещ град, той се превръща в нереален, за миг забравил своя глад. Навлиза в улицата главна, напук на свойта нищета и всеки опит е сподавен за малко женска красота.
"Светъл спомен" Светлий спомен за теб е кат книга любима, денонощно пред мен е разтворена тя... Аз съм вечно в лъчи, аз съм вечно в цветя, сляп за тъмната нощ и злокобната зима.
"Дядо Мраз" Знaeтe ли ĸoй cъм aз – дядo ви Mpaз?… Teжъĸ лeд ми e бpaдaтa, oт бял cняг ми e ĸocaтa. Лeдни дишaм вeтpoвe, cтpaшни тpyпaм cнeгoвe.
"Дядо Коледа" Cняг нa oблaци ce дигa, дядo Koлeдa пpиcтигa в злaтнa xyбaвa шeйнa чaĸ oт Cтapa плaнинa. "Дзън-дзън-дзън!
"Бъдни вечер" Бъдни вечер ей настана, утре е година нова, в къта чака за зарана вейка дрянова, сурова. Във огнището блещука буен пламен и искрее, а в прозорци често чука зимна буря и беснее.
"Българска майка" Майка мила малък син — хубав, палав и един — взема нежно на ръце до любящо си сърце. Залюля го на гърди И му песен зареди: — Над теб майка, сине, бди, здрав и весел ми бъди!
"Сватба" Ясна гайда е писнала, залюляло се хоро, млада булка се хванала цяла в наниз и сребро. А до нея юнак силен скача весел и засмян, поглед хвърля й умилен: той е младий й стопан.
"Амазонка" Вее утринна прохлада в моето лице - аз съм млада, млада, млада с огнено сърце. Моя вихрен кон лети бодро и безспир - пред очите ми цъфти неогледен мир.
"Към себе си" Когато си на дъното на пъкъла, когато си най-тъжен, най-злочест, от парещите въглени на мъката си направи сам стълба и излез Когато от безпътица премазан си и си зазидан в четири стени, от всички свои пътища прерязани нов път си направи и пак тръгни.
"Време" Да жаля ли детството, не знам? Отмина то безрадостно, разплакано. Животът ни е глуха равнина, годините са пътнически влакове.
"Сонет" Към север беше моя път, а ти отиваше на юг; следи — заличи ги прахът, не чуем днес един за друг. Но мой сърдечен идеал, звездице светла в нощен мрак, живот и младост — бих ги дал, да можех да те видя пак.
"Зимата" Аз съм люта баба Зима, всички плаши мойто име: дето пратя взор сърдит, духва вятър мразовит. Който чуе моя глас, затреперва цял от мраз.
"Обичам те..." Обичам те. Надявам се, ти - мене. Но - вжеглени във общия хомот, да си го кажем просто няма време... .
"Желание" Главата тегне изнурена, в гърдите нито капка мощ; мъгла в душата уморена като в настъпилата нощ. А грей замислено луната, морето дреме, ветрец вей, сънливо плиска се вълната и лодка до брега люлей.
"Амазонка" Вее утринна прохлада в моето лице - аз съм млада, млада, млада с огнено сърце. Моя вихрен кон лети бодро и безспир - пред очите ми цъфти неогледен мир.
"Върхът" Тази нощ е жестока и хладна - остър вятър в тревите звъни. А луната - потопена ладия - се клатушка в беззвездните вълни.
"Любов" Кой си ти, на моя път застанал, моя сън от клепките прогонил, моя смях от устните откъснал? И магия някаква ли стана?
"Настроение" Когато здрач кафявоален засипе този чезнещ град, той се превръща в нереален, за миг забравил своя глад. Навлиза в улицата главна, напук на свойта нищета и всеки опит е сподавен за малко женска красота.
"Дневници" Водих ги с години. Педантично! Ей ги, накамарени пред мен. По формат, по цветове — различни, по живот — еднакви: ден по ден.
