Изследователи, изглежда, най-сетне разрешиха мистерията на календара на маите. Древните маи имали две големи страсти: астрономията и отчитането на времето. Сега ново изследване може най-накрая да е разкрило сложната система, която някога ги е свързвала.
Още: Иберийски ритуал със заковани глави се оказал по-сложен от очакваното
Още: Учени направили откритие там, където според Библията Мойсей е разделил Червено море
Апокалипсисът на маите: как са си представяли (или не) края на света?
Мистериозният календар на маите може да се използва за проследяване на движението на Венера през нощното небе за период от 45 години, казват авторите на изследване, разрешавайки дългогодишна мистерия относно структурата и функцията на емблематичния предиспански календар.
Календарът на древните хора е много по-сложен от нашата относително проста система от дни, месеци и години. Той използва сложна поредица от взаимосвързани цикли, включително 260-дневно свещено изчисление, известно като Цолкин, и 365-дневен слънчев календар, или Хааб. Тези два цикъла се синхронизират веднъж на всеки 52 години, създавайки общ календарен период, известен като календарен кръг.
Още: Лабораторен опит с нов коронавирус възбуди българското онлайн информационно пространство
Още: 2000-годишна лъжица от остров Ман може да е била използвана в кръвни ритуали за гадаене
Но надписи, открити на различни забележителности на маите, описват още едно 819-дневно броене. Анализът на тези глифични текстове показал, че всеки ден в него е свързан с една от четирите кардинални точки, което означава, че за завършване на целия цикъл са необходими четири етапа по 819 дни – или около девет години.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Изгубената гробница на фараона Тутмос II най-накрая е открита в Египет
Още: Земята под Швеция се издига – учени откриха гравитационно изкривяване
Археолози разкриха тайната на древните строители маи
Изследователите отдавна подозират, че този цикъл може да е свързан със синодичния период на планетите, което означава времетраенето между появата на небесния обект в една и съща позиция в небето спрямо Слънцето при наземни наблюдения. Меркурий например има синодичен период от 117 дни, което идеално се вписва в 819, ако го умножим по седем.
Объркването обаче остава, тъй като синодичните периоди на нито една от другите планети не водят до това число. В новото си изследване учените отбелязват, че 20 цикъла от 819 дни дават общо 16 380 дни, което е приблизително 45 години, и те могат да бъдат разделени, за да съответстват на синодичния период на всяка планета.
Още: Преди 3000 години повечето европейци били тъмнокожи
Още: Доказано: Музиката намалява болката след нараняване
Например на Сатурн са му необходими 378 дни, за да се върне на същото място в небето. Следователно тринадесет такива цикъла дават 4914 дни, което се равнява на пет пъти по 819.
Седем завръщания на Венера в същото време съвпадат идеално с пет отброявания от 819 дни, а 39 повторения на синодичния период на Юпитер съвпадат с 19 цикъла от 819 дни.
Необичайна гробница на маите е открита в Паленке
Марс, от друга страна, има синодичен период от 780 дни. Ако се умножи по 21, получаваме число, което е точно равно на 16 380 дни. Следователно авторите на изследването твърдят, че разширяването на стандартния цикъл от 4 × 819 дни до 20 периода от 819 дни наистина осигурява голяма календарна система със съвпадащи синодични периоди на всички планети, видими от Земята на техните позиции.
Може би най-важното е, че 16 380 също е кратно на 260, а това означава, че 20 периода от 819 дни идеално съвпадат с цикъла Цолкин.
Вместо да ограничат фокуса си върху конкретна планета, астрономите маи, които са създали 819-дневното броене, са го предвидили като по-голяма календарна система, която може да се използва за прогнози на синодичните периоди на всички видими планети, както и като точки на съизмерване с техните цикли в Цолкин и Календарния кръг, заключават изследователите.
