Най-опасната отрова в света, срещу която не помагат дори и ръкавици

Вероятно всеки от нас поне веднъж в живота си се е сблъсквал с новини за отравяне с живак. Живачните изпарения са една от основните опасности за миньорите, работещи в дълбоките мини, но отравянето с живак за съжаление не е толкова голяма рядкост и в съвременната индустрия. Днес обаче ще говорим за диметилживак – органично съединение, отравянето с което води до бърза и изключително болезнена смърт.

Още: Иберийски ритуал със заковани глави се оказал по-сложен от очакваното

Още: Учени направили откритие там, където според Библията Мойсей е разделил Червено море

Жена, която изследвала токсичните ефекти на метала през 1996 г., случайно разляла няколко милилитра диметилживак върху ръката си, облечена в ръкавица. Тя не починала веднага: в продължение на няколко месеца жената имала проблеми с говора и чувството за координация, докато лекарите не открили, че организмът ѝ страда от отравяне с живак. Медиците се опитали да премахнат метала от кръвта чрез хелатиране, но това не спасило пациентката - тя починала няколко месеца по-късно.

Защо ръкавиците не са защитили кожата? Латексът е лоша защита срещу органичния токсин: диметилживакът просто преминава през него и се абсорбира през порите на кожата. Хелацията не помогнала, защото по-голямата част от веществото не било в кръвния поток. За разлика от обикновения живак, диметилживакът е липофилен, което означава, че се смесва лесно с мазнините в организма.

Така токсинът бързо прониква в мозъка, който се състои от 60% мазнини, защото всеки неврон изисква миелинова обвивка, за да предава сигнали. След това невроните започнали да се разрушават, което първо довело до нарушения в центровете на ориентацията и речта, а след това и до кома.

Още: Лабораторен опит с нов коронавирус възбуди българското онлайн информационно пространство

Още: 2000-годишна лъжица от остров Ман може да е била използвана в кръвни ритуали за гадаене

В момента учените, работещи с такива вещества, използват ламинирани неопренови ръкавици, което позволява избягването на контакта на агресивни вещества с кожата. Самият диметилживак е признат за токсичен и практически не се използва.