По време на неуредици грелинът принуждава емоционалния център на мозъка да изработва хормон на растежа, като по този начин укрепва стреса в нервната системи и повишава тревожността.
Още: Иберийски ритуал със заковани глави се оказал по-сложен от очакваното
Още: Учени направили откритие там, където според Библията Мойсей е разделил Червено море
Страхът е задължителна емоционална съставка на стреса, а следователно реакцията на стреса задължително засяга амигдалата. Тази структура участва във формирането на всяка емоция, но е придобила известност именно като „център на страха“.
Амигдалата реагира на стреса по доста интересен начин – както пишат изследователите от Масачузетския технологичен институт, амигдалата започва да произвежда много растежен хормон – соматотропин.
Най-странното е, че образуването на соматотропин в амигдалата зависи от грелина. Досега грелинът се смяташе за хормон на глада, който управлява хранителното поведение – много биомедицински компании започнаха да разработват средства срещу затлъстяване, насочени към грелина. Той се синтезира в стомаха, откъдето се разпространява из целия организъм, но част от него се изработва и в мозъка – в хипоталамуса.
Още: Лабораторен опит с нов коронавирус възбуди българското онлайн информационно пространство
Още: 2000-годишна лъжица от остров Ман може да е била използвана в кръвни ритуали за гадаене
Нивото на грелин се повишава при стрес, при колективен тормоз, при загуба на работа, при смърт на близък човек. Отдавна е известно, че грелинът стимулира отделяне на соматотропин от хипофизата, както и въздействието му върху костите или например върху черния дроб са изучени добре. Но влиянието на растежния хормон върху самия мозък – в частност върху амигдалата, досега не е привличало вниманието на учените.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Изгубената гробница на фараона Тутмос II най-накрая е открита в Египет
Още: Земята под Швеция се издига – учени откриха гравитационно изкривяване
Както пишат в Molecular Psychiatry Ки Гусенс и колегите й, мишки, при които амигдалата е получила много самототропин или чиито рецептори към соматотропина имали повишена чувствителност, се оказали по-страхливи.
Боязливостта на животните била определяна, като първоначално ги обучавали да реагират на звуци, свързани с опасност, а след това им пускали нов звук, който не бил свързан с опасност. Когато блокирали рецепторите към грелин и соматотропин, мишките преставали да се паникьосват и да се страхуват.
От друга страна, когато животните били подлагани на продължителен стрес, нивото на грелин и хормонът на растежа им се повишавали и неприятните спомени се укрепвали по-силно.
Още: Преди 3000 години повечето европейци били тъмнокожи
Още: Доказано: Музиката намалява болката след нараняване
Изследователите правят паралел с посттравматичния синдром при човека, когато страхът и паниката възникват сякаш от нищото поради преживян в миналото стрес, който продължава да живее в мозъка.
Преди година излезе информация за грелина в амигдалата, но тогава ставаше дума, че хормонът на глада, въздействайки на емоционалния център, може да подпомогне развитието на алкохолизъм. Хората често започват да пият, за да снемат постоянния стрес, затова вероятно „антигрелиново“ лекарство е способно да убие едновременно два заека, тоест и повишената тревожност, и алкохолизма.
Още интересни новини четете в сайта megavselena.com
