Преди хиляди години група ловци-събирачи бродят из степите на Южна Русия, прехранвайки се с риболов в нейните реки и лов из обширните ѝ пасища. Те живеят в свят без селища, без писменост и без основни технологии като колелото. И все пак техният език един ден ще се превърне в основата на почти половината говорими езици в света – от английски и испански до хинди и персийски.
Кои са били тези хора? И как езикът им се е разпространил толкова надалеч и нашироко? Две забележителни изследвания може най-накрая да са открили отговори, скрити в древна ДНК. Чрез анализиране на генетичен материал от над 400 индивиди в Евразия, изследователите са проследили произхода на индоевропейските езици до група хора от Кавказ и Долна Волга, живели преди около 6500 години.
ОЩЕ: Най-древните ездачи препускали из България преди 5000 години
Това откритие не само разрешава вековен лингвистичен пъзел, но също така разкрива как потомците на хората от Кавказ и Долна Волга – номадската Ямна култура – пренасят своя език през континентите, оформяйки хода на човешката история.
Ловът на първите говорещи индоевропейски език
Десетилетия наред лингвисти и археолози спорят за произхода на индоевропейските езици. Някои твърдят, че ранните фермери в Анадола (днешна Турция) са разпространили езика, докато са разширявали земеделските си практики. Други сочат Ямната култура – номадска скотовъдна култура, бродила из степите на Русия и Украйна преди около 5000 години, като вероятните пионери на коренния език.
Изследване, ръководено от генетикът Дейвид Райх от Харвардския университет, свързва тези теории. Анализирайки ДНК от древни скелети, изследователите установили, че хората, които са живели между планините на Кавказ и долното течение на река Волга, са били предци както на Ямната култура, така и на ранните анадолски фермери.
ОЩЕ: Първите фермери в Скандинавия избили ловците събирачи
Генетичната реконструкция на произхода на понтийско-каспийските степни и западноазиатски популации сочи четири ключови места. Iosif Lazaridis et al. / Nature, 2025
Преди около 6000 години някои групи от Кавказко-долноволжката популация мигрирали на запад, смесвайки се с местни ловци-събирачи, за да формират Ямната култура. Други се преместили на юг в Анадола, където се смесили с ранните земеделци и дали началото на езици като хетския, най-стария известен индоевропейски език, за който имаме писмени сведения.
„Търсим това от много години – казва Райх пред NY Times. – Това е първият път, когато имаме генетична картина, обединяваща всички индоевропейски езици.“
Ямната култура, смятат изследователите, благодарение на своята висока мобилност и пастирски практики, се е превърнала в основния вектор за разпространение на индоевропейските езици в Европа и Азия.
ОЩЕ: Ловците събирачи платили за земеделието с чума и гонорея
„Те се разпространяват от степите на север от Черно и Каспийско море чак до Монголия от едната страна и до Ирландия от другата – 6000 километра!“, отбелязва пред Harvard Gazette Дейвид Антъни, антрополог и съавтор на изследването.
Повратна точка в лингвистичната история
Откриването на от Кавказко-долноволжката популация като липсващата връзка в индоевропейската история бележи повратна точка в едно 200-годишно търсене. По-ранни генетични изследвания показват, че Ямната култура отвежда степните предци в Европа и Азия, но произходът на езика им оставаше неясен.
Ямната култура в най-голямата си еспанзия. Dmitry Butyvsky / Wikimedia Commons / CC BY-SA 4.0
Новото изследване разкрива, че хората от Кавказ и Долна Волга са допринесли не само за генома на Ямната култура, но също и за произхода на анадолците от бронзовата епоха. Преди това липсата на степни предци сред хетите озадачаваше изследователите. Според новото изследване хетите вероятно са наследили езика си от хората от Волга и Кавказ, които са мигрирали в Анадола, а не от Ямната култура. Изследването е публикувано в сп. Nature.
„Следователно групата от Кавказ и Долна Волга може да е свързана с всички индоевропейски говорещи популации“, казва д-р Рон Пинхаси, изследовател във Виенския университет и съавтор на изследването. „Те са най-добрият кандидат за популацията, говореща протоиндоевропейски.“
Не всички обаче са убедени в това. Някои лингвисти, като Пол Хегарти от Папския католически университет в Перу, твърдят, че първите говорещи индоевропейски са били ранни фермери в Плодородния полумесец, а не ловци-събирачи от Южна Русия.
ОЩЕ: Генетици потвърдиха общите предци на гърци и арменци
„Гените не ни казват нищо за езика“, отбелязва Майт Мецпалу, популационен генетик в университета в Тарту в Естония. И все пак, дали тя е изворът, или не, значението на Ямната култура не може да бъде отречено.
Забележителни хора
Ямната култура – потомци на хората от Кавказ и Долна Волга, революционизира живота в степите със своите пастирски практики и използването на колесни каруци. Тяхната превъзходна технология най-вероятно е стимулирала разпространението на езика им в огромни региони чрез търговия и завоевания.
„Не мисля, че можем дори да си представим какво е било усещането за други хора да видят идваща каруца – казва Антъни. – Движи се през пейзажа, скърца и стене, теглейки един тон оборудване. Хората никога не са виждали нещо подобно преди.“
Ямниците оставили след себе си и трайно наследство в своите погребални практики. И двете култури – Кавказко-долноволжката и Ямната – са погребвали своите мъртви в големи земни могили, наречени кургани, които са предоставили богатство от археологически и генетични данни.
ОЩЕ: Мистериозен изчезнал вид заложил гените си в съвременните хора
„Да предположим, че ямниците са кремирали мъртвите си – разсъждава Ник Патерсън, съавтор на изследването. – Дори нямаше да знаем за тази решаваща култура в човешката история.“