Мирното споразумение между Русия и Украйна ще изисква присъствие на войници на място. Миротворци от неутрални страни от Африка, Азия и Латинска Америка, а не от ЕС, ще помогнат да се избегне ескалацията, пише Foreign Policy. На 7 декември новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп представи предложение на френския президент Еманюел Макрон и на президента на Украйна Володимир Зеленски за въвеждане на мироопазващ контингент от Европа в Украйна, ако бъде постигнато примирие. Това предложение демонстрира както нежеланието на САЩ да предоставят на Украйна гаранции за сигурност, така и нарастващата вероятност за прекратяване на военния конфликт чрез преговори. Но вместо да искат от Европа мироопазващи сили, преговарящите страни трябва да обърнат поглед към страните от Глобалния юг.
Успехът на всяка международна мироопазваща мисия се крие в наличието на работни отношения между страните в конфликта и страните, от които ще бъдат изпратени „сините каски“. От февруари 2022 г. Европа е най-загрижена не за съдбата на Украйна, а за рисковете, които конфликтът крие за отношенията на Русия със Запада и вероятността от по-нататъшна ескалация. Още: Путин, добричкият диктатор-приятел: Сигнали на отстъпление от Запада (ВИДЕО)
НАТО, но без САЩ
Разполагането на войски на НАТО, дори и без американците, пред въоръжени руснаци на територия, която Москва счита за своя милитаризирана граница, няма да помогне за разрешаване на съществуващото напрежение. По-скоро това значително ще увеличи риска от избухване на много по-голяма война в Европа.
Армиите на ЕС също не са най-надеждният вариант. По време на войната Европа последователно демонстрира нежелание да изпрати войници на ЕС в Украйна. Това предполага, че ако сраженията се разгорят отново, ЕС просто няма да има волята да направи нищо по въпроса. Остава неясно дали Европа изобщо ще успее да извърши широкомащабно разполагане на военни сили. Без логистична подкрепа от САЩ, европейските миротворци рискуват да попаднат в капан.
Междувременно разполагането на сили във формат „НАТО без Америка“ в близост до руската армия би било неприемливо за Кремъл. Това също вероятно ще доведе руското правителство да настоява още по-силно Украйна да бъде изключена от евроатлантическата интеграция. Наистина за руснаците една общоевропейска военна сила би била неразличима от силите на НАТО. В съчетание с войнствената реторика на някои западни лидери, включително онези, които подкрепят директни удари по руска територия, такова разполагане би се разглеждало като скрито разширяване на НАТО. Още: Шолц и Мерц единодушни: Рано е да се мисли за германски военни в Украйна
На 12 февруари министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет потвърди, че администрацията на Тръмп не одобрява идеята за присъединяване на Украйна към НАТО. Вместо това той призовава всички способни европейски и неевропейски сили да предоставят гаранции за сигурност без намесата на САЩ.
Друг вариант
Вместо да обсъждат европейска мисия, преговарящите страни трябва да търсят широк контингент от мироопазващи сили в Глобалния юг, който има приятелски или поне не враждебни отношения както с Русия, така и със Запада. Голям брой мирни инициативи и предложения идват от страни като Индонезия, Мексико, както и от представители на африканските делегации, които посетиха Киев и Москва. Това демонстрира истинското желание на тези неутрални държави да играят значителна роля.
Кратка схватка с италиански или нидерландски войски в Донбас, която не ескалира във война между Русия и НАТО, няма да нанесе значителни щети на международния авторитет на Русия. Рискът обаче руснаците да се включат в престрелка с индийски и китайски войски би накарала Москва да обмисли последиците от такава малка схватка за нейните глобални планове за икономика, сигурност или дипломация. Въпреки това изглежда по-реалистично, че тези две страни едва ли ще рискуват двустранните си отношения с Русия заради малката печалба, която може да бъде спечелена чрез гарантиране на сигурност само на Украйна. В най-лошия случай те ще скъсат връзките си както с Русия, така и със Запада. Ето защо трябва да се използва многонационален подход. Още: Страх в парламента: Без български войници в Украйна, Русия не е агресор
Разширяващият се блок БРИКС+, както и членовете на АСЕАН, вече имат реална възможност да участват в появата на нов етап в международната сигурност. Африканският съюз има и дългогодишен опит в провеждането на собствени мироопазващи мисии.
Дори държавите от Персийския залив биха могли да изпратят военни и политически фигури, за да помогнат за намаляване на напрежението. Те успяха да установят отношения на доверие както с Русия, така и с Украйна, като организираха няколко кръга от обмен на пленници. Този вид практически опит в справянето с противоположни страни, съчетан с прагматично мислене и близки връзки със САЩ, е необходим, за да се предотврати излизането на местните различия извън контрол. Още: Мироопазващи сили в Украйна: Великобритания иска, но колко може?
Ефективният контингент не трябва да бъде голям, тъй като неговата цел не е да се бие с някоя от страните, а само да поддържа мира.
За да се избегнат грешките, допуснати в Босна, където миротворците затънаха в боеве, са необходими ясни условия. Най-важното от тях е, че е необходимо споразумение за прекратяване на огъня преди пристигането на миротворците. Без това държавите най-вероятно няма да са склонни да изпратят своите войски, за да не се окажат в трудна ситуация. Преди пристигането им трябва да се извърши ясно разграничаване на фронтовата линия. Оттеглянето на двете страни също ще намали риска от случайни сблъсъци.
Не всички държави ще могат да дадат еднакъв принос, но възможностите за участие остават широки. Чили например предложи своята помощ в разминирането. Латиноамериканската държава има опит в обезвреждането на хиляди мини по границите си, поставени по време на диктатурата на Аугусто Пиночет. През тези години Чили се изправи пред гранични спорове с три от своите съседи. Този опит я прави особено подходяща за участие.
Някои европейски държави също може да играят роля. Например Унгария и Словакия може дори да бъдат приветствани заради проруските си позиции си по руско-украинския конфликт. По-вероятно е обаче ЕС да може да помогне за финансирането на мироопазващите сили. Това би направило Европа значима заинтересована страна, способна да поеме активна роля, и би помогнало да се убеди Глобалният юг да я подкрепя активно. Още: Великобритания и Франция планират създаване на 30-хилядни сили за сигурност в Украйна: Детайли
Вместо да се втурва на изток, ЕС трябва да се възползва от тази възможност да създаде пространство между своите войски и тези на Русия. Подобно на демилитаризираната зона на Корейския полуостров днес или на вътрешната граница на Германия по време на Студената война, широкомащабното разполагане на войници в обсега на стрелба на съперници създава само напрежение, което тяхното присъствие трябва да облекчи, пише още Foreign Policy.
Вместо да се опитва да монополизира международните структури за сигурност, за Европа ще бъде по-добре да използва Глобалния юг като неразделна част от решението за стабилизиране на собствения си заден двор.
Автор: Наман Карл-Томас Хабтом
п.п. В редица украински военни канали в Телеграм се налага мнението, че чужди войници и особено на НАТО и ЕС няма да са панацея за опазване на мир - защото идват за пари и нямат мотивация да пазят украинската земя, за разлика от украинската армия. Тези мотиви са приложими за всеки чужд войник, дошъл като "синя каска".
Превод: Ганчо Каменарски
