Дълго време учените смятаха, че след поредната вълна на миграция от Африка (или Близкия изток) към Европа преди 45 000 години съвременните хора (Homo sapiens) бързо се сдобили със светла кожа.
Учени от Природонаучния музей в Лондон (Великобритания) и Католическия университет в Льовен (Белгия) са провели изследване, което потвърждава, че неандерталците и съвременните хора (Homo sapiens) са отделни видове.
Ранни хоминини, които са живели на територията на днешен Северен Китай преди 200 000 и 160 000 години, са били доста напреднали: те са ловували на групи и са правили оръжия, инструменти и дрехи.
Хората, изглежда, са били адаптирани към последната ледникова епоха по начин, подобен на вълците и мечките, според скорошно проучване, оспорващо дългогодишни теории за това как и къде са живели нашите предци през този ледников период.
Нов анализ на десетки върхове на стрели помага на изследователите да съставят по-ясен портрет на воините, които са се сблъскали на най-старото известно бойно поле в Европа преди 3250 години.
Най-голямата мегалитна структура в Европа, изградена в южната част на Испания през IV хилядолетие пр.н.е., е издигната с разбирането на сложни научни концепции.
Първите градове вероятно са били напълно егалитарни и социалното равенство е помогнало за привличането на хиляди хора в тези големи праисторически селища.
Скрити сред живописните пейзажи на Кения, древните дъски от манкала, вдълбани в скални повърхности, разказват история за игра и културна приемственост отпреди повече от 5000 години.
Френски геолози откриха на плаж в Мароко две вериги от 85 следи от човешки крака, датиращи отпреди 90 хиляди години. Тези добре запазени отпечатъци са сред най-старите и единствените по рода си, открити в Северна Африка и Южното Средиземноморие.
Микроскопични фрагменти от протеини и ДНК, открити от кости, в пещерна пръст на 8 метра дълбочина, разкриха, че неандерталците и хората вероятно са живели едни до други в Северна Европа още преди 45 000 години.
Парче от бивна на мамут на 37 000 години с четири издълбани дупки, намерено в пещера в Германия, е било инструмент за правене на въжета, а не произведение на изкуството, както се смяташе досега, смятат изследователи, които са публикували своите изводи в списанието Science Advances.
След като изследвали пещера на платото Цинхай-Сицзян в Тибет, която е наричано „покривът на света“, учените установили, че хората са успели да заселят този район не по-късно отпреди 53 хиляди години.
В продължение на хиляди години хората са се опитвали да съживят черепите на мъртвите си. С помощта на съвременни технологии и древна ДНК това вече е както изкуство, така и наука, съобщи „National Geographic”.
Археологическият обект от ранния плейстоцен Фуенте Нуева 3 (FN3) в Южна Испания съхранява най-старите доказателства за присъствие на хоминини в Западна Европа.
Ранните хора в Европа са палели и контролирали огъня поне 50 000 години по-рано, отколкото се смяташе досега, установиха изследователи от университета Хериот-Уат в Шотландия.
Парче от бивна на мамут на 37 000 години с четири издълбани дупки, намерено в пещера в Германия, е било инструмент за правене на въжета, а не произведение на изкуството, както се смяташе досега, смятат изследователи, които са публикували своите изводи в списанието Science Advances.
Микроскопични фрагменти от протеини и ДНК, открити от кости, в пещерна пръст на 8 метра дълбочина, разкриха, че неандерталците и хората вероятно са живели едни до други в Северна Европа още преди 45 000 години.
В продължение на хиляди години хората са се опитвали да съживят черепите на мъртвите си. С помощта на съвременни технологии и древна ДНК това вече е както изкуство, така и наука, съобщи „National Geographic”.
Най-голямата мегалитна структура в Европа, изградена в южната част на Испания през IV хилядолетие пр.н.е., е издигната с разбирането на сложни научни концепции.
След като изследвали пещера на платото Цинхай-Сицзян в Тибет, която е наричано „покривът на света“, учените установили, че хората са успели да заселят този район не по-късно отпреди 53 хиляди години.
Първите градове вероятно са били напълно егалитарни и социалното равенство е помогнало за привличането на хиляди хора в тези големи праисторически селища.
Френски геолози откриха на плаж в Мароко две вериги от 85 следи от човешки крака, датиращи отпреди 90 хиляди години. Тези добре запазени отпечатъци са сред най-старите и единствените по рода си, открити в Северна Африка и Южното Средиземноморие.
Нов анализ на десетки върхове на стрели помага на изследователите да съставят по-ясен портрет на воините, които са се сблъскали на най-старото известно бойно поле в Европа преди 3250 години.
Скрити сред живописните пейзажи на Кения, древните дъски от манкала, вдълбани в скални повърхности, разказват история за игра и културна приемственост отпреди повече от 5000 години.
Учени от Природонаучния музей в Лондон (Великобритания) и Католическия университет в Льовен (Белгия) са провели изследване, което потвърждава, че неандерталците и съвременните хора (Homo sapiens) са отделни видове.
Археологическият обект от ранния плейстоцен Фуенте Нуева 3 (FN3) в Южна Испания съхранява най-старите доказателства за присъствие на хоминини в Западна Европа.
Ранни хоминини, които са живели на територията на днешен Северен Китай преди 200 000 и 160 000 години, са били доста напреднали: те са ловували на групи и са правили оръжия, инструменти и дрехи.
Ранните хора в Европа са палели и контролирали огъня поне 50 000 години по-рано, отколкото се смяташе досега, установиха изследователи от университета Хериот-Уат в Шотландия.
Дълго време учените смятаха, че след поредната вълна на миграция от Африка (или Близкия изток) към Европа преди 45 000 години съвременните хора (Homo sapiens) бързо се сдобили със светла кожа.
Хората, изглежда, са били адаптирани към последната ледникова епоха по начин, подобен на вълците и мечките, според скорошно проучване, оспорващо дългогодишни теории за това как и къде са живели нашите предци през този ледников период.
Дълго време учените смятаха, че след поредната вълна на миграция от Африка (или Близкия изток) към Европа преди 45 000 години съвременните хора (Homo sapiens) бързо се сдобили със светла кожа.
Учени от Природонаучния музей в Лондон (Великобритания) и Католическия университет в Льовен (Белгия) са провели изследване, което потвърждава, че неандерталците и съвременните хора (Homo sapiens) са отделни видове.
Ранни хоминини, които са живели на територията на днешен Северен Китай преди 200 000 и 160 000 години, са били доста напреднали: те са ловували на групи и са правили оръжия, инструменти и дрехи.
Хората, изглежда, са били адаптирани към последната ледникова епоха по начин, подобен на вълците и мечките, според скорошно проучване, оспорващо дългогодишни теории за това как и къде са живели нашите предци през този ледников период.
Нов анализ на десетки върхове на стрели помага на изследователите да съставят по-ясен портрет на воините, които са се сблъскали на най-старото известно бойно поле в Европа преди 3250 години.
Най-голямата мегалитна структура в Европа, изградена в южната част на Испания през IV хилядолетие пр.н.е., е издигната с разбирането на сложни научни концепции.
Първите градове вероятно са били напълно егалитарни и социалното равенство е помогнало за привличането на хиляди хора в тези големи праисторически селища.
Древна пещера в Съмърсет, Англия, крие зловеща тайна, свързана с нашето праисторическо минало: доказателства за човешки канибализъм.
Скрити сред живописните пейзажи на Кения, древните дъски от манкала, вдълбани в скални повърхности, разказват история за игра и културна приемственост отпреди повече от 5000 години.
Френски геолози откриха на плаж в Мароко две вериги от 85 следи от човешки крака, датиращи отпреди 90 хиляди години. Тези добре запазени отпечатъци са сред най-старите и единствените по рода си, открити в Северна Африка и Южното Средиземноморие.
Микроскопични фрагменти от протеини и ДНК, открити от кости, в пещерна пръст на 8 метра дълбочина, разкриха, че неандерталците и хората вероятно са живели едни до други в Северна Европа още преди 45 000 години.
Парче от бивна на мамут на 37 000 години с четири издълбани дупки, намерено в пещера в Германия, е било инструмент за правене на въжета, а не произведение на изкуството, както се смяташе досега, смятат изследователи, които са публикували своите изводи в списанието Science Advances.
След като изследвали пещера на платото Цинхай-Сицзян в Тибет, която е наричано „покривът на света“, учените установили, че хората са успели да заселят този район не по-късно отпреди 53 хиляди години.
Нова база данни на древни хора разкри подробности за произхода на предразположеността на съвременния човек към много заболявания.
В продължение на хиляди години хората са се опитвали да съживят черепите на мъртвите си. С помощта на съвременни технологии и древна ДНК това вече е както изкуство, така и наука, съобщи „National Geographic”.
Археологическият обект от ранния плейстоцен Фуенте Нуева 3 (FN3) в Южна Испания съхранява най-старите доказателства за присъствие на хоминини в Западна Европа.
Археолози повторно изследваха артефакти от органични материали, открити още през XIX век в испанската пещера Куева де лос Мурсиелагос.
Нов филогенетичен анализ на индоевропейските езици показва, че те са започнали да се разделят преди повече от 8000 години.
Ранните хора в Европа са палели и контролирали огъня поне 50 000 години по-рано, отколкото се смяташе досега, установиха изследователи от университета Хериот-Уат в Шотландия.
Учени са изследвали отпечатъците на различни животни, открити на две места в района Шьонинген, който се намира в Долна Саксония.
