Епизоди на глобален дефицит на кислород в океаните се случват нерядко през мезозоя. Според общоприетата хипотеза причината е в повишено изветряне на скалите.
Учените отдавна са пленени от динамичните сили, които оформят повърхността на нашата планета. Малко въпроси обаче са ги озадачавали толкова много, колкото защо някои от най-стабилните региони на континентите на Земята мистериозно се издигат, за да образуват извисяващи се топографски характеристики.
Преди около 4,5 милиарда години неголяма планета се блъснала в младата Земя, изхвърляйки разтопена скала в Космоса. Тази планета се казвала Тея, а отломките бавно се сливали, охлаждали се и се втвърдявали, образувайки Луната.
Според наличните научни данни Земята е на около 4,6 милиарда години. През последните 11 700 години се намираме в геоложка епоха, наречена холоцен, която датира от времето, когато гигантските ледници, покриващи планетата по време на ледниковата епоха, са се оттеглили.
Зона на субдукция, която понастоящем се намира под Гибралтарския проток, ще се разпространи по-нататък в Атлантическия океан и ще допринесе за формирането на система за субдукция в Атлантическия океан – атлантически огнен пръстен.
Екип канадски и турски изследователи са анализирали сеизмични и петрологични данни от четири тихоокеански плата и са ги сравнили с модели на субдукционна активност на плочи.
Канадски изследователи са изследвали състава на скалите, излезли на повърхността при появата на първите континенти. Въз основа на резултатите от анализа се оказало, че новата земна кора е възникнала не в резултат на движението на тектонските плочи, а поради процеси в океанските плата на младата Земя.
Външното ядро на Земята е слой от предимно разтопен метал, който се намира между твърдото вътрешно ядро и мантията. Това външно ядро съдържа предимно течно желязо и никел, с някои други микроелементи.
Пореста скала, образувала се по време на едно от най-големите вулканични изригвания на Земята, е погълнала толкова много вода, докато е ерозирала, че е създала огромен резервоар през вековете, сега заровен дълбоко в земната кора, пише Live Science.
Учени твърдят, че Нова Зеландия е само малка част от огромна отломка от Гондвана, почти напълно скрита в океана. През последните години, благодарение на морски експедиции и сателитни данни, те не само построили подробна карта на осмия континент - Зеландия, но и обяснили рязкото му потъване под водата.
Китайски и американски геолози откриха свидетелства, че Хималайските планини са възникнали на няколко етапа, а не едновременно, както се смята днес, съобщават от пресслужбата на Станфордския университет.
Международен екип от учени е изяснил, че скоростта на движение на литосферните плочи в Земята рязко се забавя на дълбочина от около хиляда километра поради големите зърна на минерала бриджманит в средата на мантията.
Американски изследователи успяха да потвърдят, че вътрешното ядро на нашата планета е много по-разнородно, отколкото си мислехме, изучавайки сеизмични вълни от земетресения.
Зона на субдукция, която понастоящем се намира под Гибралтарския проток, ще се разпространи по-нататък в Атлантическия океан и ще допринесе за формирането на система за субдукция в Атлантическия океан – атлантически огнен пръстен.
Преди около 4,5 милиарда години неголяма планета се блъснала в младата Земя, изхвърляйки разтопена скала в Космоса. Тази планета се казвала Тея, а отломките бавно се сливали, охлаждали се и се втвърдявали, образувайки Луната.
Пореста скала, образувала се по време на едно от най-големите вулканични изригвания на Земята, е погълнала толкова много вода, докато е ерозирала, че е създала огромен резервоар през вековете, сега заровен дълбоко в земната кора, пише Live Science.
Канадски изследователи са изследвали състава на скалите, излезли на повърхността при появата на първите континенти. Въз основа на резултатите от анализа се оказало, че новата земна кора е възникнала не в резултат на движението на тектонските плочи, а поради процеси в океанските плата на младата Земя.
Учени твърдят, че Нова Зеландия е само малка част от огромна отломка от Гондвана, почти напълно скрита в океана. През последните години, благодарение на морски експедиции и сателитни данни, те не само построили подробна карта на осмия континент - Зеландия, но и обяснили рязкото му потъване под водата.
Според наличните научни данни Земята е на около 4,6 милиарда години. През последните 11 700 години се намираме в геоложка епоха, наречена холоцен, която датира от времето, когато гигантските ледници, покриващи планетата по време на ледниковата епоха, са се оттеглили.
Екип канадски и турски изследователи са анализирали сеизмични и петрологични данни от четири тихоокеански плата и са ги сравнили с модели на субдукционна активност на плочи.
Външното ядро на Земята е слой от предимно разтопен метал, който се намира между твърдото вътрешно ядро и мантията. Това външно ядро съдържа предимно течно желязо и никел, с някои други микроелементи.
Китайски и американски геолози откриха свидетелства, че Хималайските планини са възникнали на няколко етапа, а не едновременно, както се смята днес, съобщават от пресслужбата на Станфордския университет.
Американски изследователи успяха да потвърдят, че вътрешното ядро на нашата планета е много по-разнородно, отколкото си мислехме, изучавайки сеизмични вълни от земетресения.
Учените отдавна са пленени от динамичните сили, които оформят повърхността на нашата планета. Малко въпроси обаче са ги озадачавали толкова много, колкото защо някои от най-стабилните региони на континентите на Земята мистериозно се издигат, за да образуват извисяващи се топографски характеристики.
Международен екип от учени е изяснил, че скоростта на движение на литосферните плочи в Земята рязко се забавя на дълбочина от около хиляда километра поради големите зърна на минерала бриджманит в средата на мантията.
Епизоди на глобален дефицит на кислород в океаните се случват нерядко през мезозоя. Според общоприетата хипотеза причината е в повишено изветряне на скалите.
Епизоди на глобален дефицит на кислород в океаните се случват нерядко през мезозоя. Според общоприетата хипотеза причината е в повишено изветряне на скалите.
Учените отдавна са пленени от динамичните сили, които оформят повърхността на нашата планета. Малко въпроси обаче са ги озадачавали толкова много, колкото защо някои от най-стабилните региони на континентите на Земята мистериозно се издигат, за да образуват извисяващи се топографски характеристики.
Международен екип геофизици са проучили облика на вътрешното ядро на Земята, за да разберат какъв тип топлинна конвекция има.
Преди около 4,5 милиарда години неголяма планета се блъснала в младата Земя, изхвърляйки разтопена скала в Космоса. Тази планета се казвала Тея, а отломките бавно се сливали, охлаждали се и се втвърдявали, образувайки Луната.
Водата покрива почти три четвърти от земната повърхност. Но колко вода се крие под кората на планетата? Според изследване от 2021 г.
Според наличните научни данни Земята е на около 4,6 милиарда години. През последните 11 700 години се намираме в геоложка епоха, наречена холоцен, която датира от времето, когато гигантските ледници, покриващи планетата по време на ледниковата епоха, са се оттеглили.
Зона на субдукция, която понастоящем се намира под Гибралтарския проток, ще се разпространи по-нататък в Атлантическия океан и ще допринесе за формирането на система за субдукция в Атлантическия океан – атлантически огнен пръстен.
Екстремно заледяване, при което нашата планета е замръзнала напълно от полюсите до Екватора, се е случило преди 717 милиона години.
Екип канадски и турски изследователи са анализирали сеизмични и петрологични данни от четири тихоокеански плата и са ги сравнили с модели на субдукционна активност на плочи.
Канадски изследователи са изследвали състава на скалите, излезли на повърхността при появата на първите континенти. Въз основа на резултатите от анализа се оказало, че новата земна кора е възникнала не в резултат на движението на тектонските плочи, а поради процеси в океанските плата на младата Земя.
Разломът Маниитсок в Югозападна Гренландия е метеоритен кратер – най-древният открит досега, съобщават от университета в Лунд (Швеция).
Китайски учени са направили откритие в сърцето на нашата планета: на всеки 8,5 години вътрешното ядро на Земята се колебае около своята ос на въртене.
Китайски учени са стигнали до извода, че промените във формата на океана Тетис са довели до глобално охлаждане през последните 500 милиона години.
Външното ядро на Земята е слой от предимно разтопен метал, който се намира между твърдото вътрешно ядро и мантията. Това външно ядро съдържа предимно течно желязо и никел, с някои други микроелементи.
Пореста скала, образувала се по време на едно от най-големите вулканични изригвания на Земята, е погълнала толкова много вода, докато е ерозирала, че е създала огромен резервоар през вековете, сега заровен дълбоко в земната кора, пише Live Science.
Геолози са реконструирали огромна тектонска плоча, съществувала в Палеотихоокеанския басейн по време на периодите юра и креда.
Учени твърдят, че Нова Зеландия е само малка част от огромна отломка от Гондвана, почти напълно скрита в океана. През последните години, благодарение на морски експедиции и сателитни данни, те не само построили подробна карта на осмия континент - Зеландия, но и обяснили рязкото му потъване под водата.
Китайски и американски геолози откриха свидетелства, че Хималайските планини са възникнали на няколко етапа, а не едновременно, както се смята днес, съобщават от пресслужбата на Станфордския университет.
Международен екип от учени е изяснил, че скоростта на движение на литосферните плочи в Земята рязко се забавя на дълбочина от около хиляда километра поради големите зърна на минерала бриджманит в средата на мантията.
Американски изследователи успяха да потвърдят, че вътрешното ядро на нашата планета е много по-разнородно, отколкото си мислехме, изучавайки сеизмични вълни от земетресения.
