Археолози от Университета в Сарагоса (Испания) са открили неизвестен римски град със сгради с монументални размери, съобщава Arkeonews.
Още: Археолози откриха най-стария участък от Великата китайска стена
Още: Иберийски ритуал със заковани глави се оказал по-сложен от очакваното
В испанската автономна област Арагон, близо до град Артиеда, археолози провеждат разкопки на голям град от времето на Римската империя. Работата се усложнява от това, че мястото е интересно не само от римско време.
Специалистите са установили два периода на интензивно използване на територията. Първият – римски, от I-V в. от н.е., от разцвета и залеза на империята. Вторият – средновековен, IX-XIII век, началото и активната фаза на Реконкистата.
Средновековните паметници, които образуват така наречения скит (отшелничество) на свети Петър, са известни отдавна: мястото се намира близо до известния поклоннически Път на свети Яков (El Camino de Santiago). Този път минава през Франция и Северна Испания и води до град Сантяго де Компостела, където, както се смята, е погребан светецът.
Още: Учени направили откритие там, където според Библията Мойсей е разделил Червено море
Още: Лабораторен опит с нов коронавирус възбуди българското онлайн информационно пространство
Легендата разказва, че Карл Велики сънувал пътя на св. Яков под формата на Млечния път, чиито звезди указвали посоката към гроба на християнския светец. Невъзможно е да се установи дали франкският император е сънувал нещо подобно, но се знае, че той е повел войска през пиренейските проходи и е освободил част от територията на християнските кралства от маврите.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: 2000-годишна лъжица от остров Ман може да е била използвана в кръвни ритуали за гадаене
Още: Изгубената гробница на фараона Тутмос II най-накрая е открита в Египет
Съдейки по всичко, участъкът от поклонническия път, минаващ през територията на Арагон, е положен на мястото на древен път. Учените са изследвали района, където през Средновековието се е намирал скитът, с помощта на методи за дистанционно сондиране. Под средновековния слой учените открили останки от римски улици, тротоари, къщи, бани.
Някои части от зданията вече са разчистени. Декоративните елементи на капителите (коринтски) и специфични промени в атическата база (основата на колоната) съответстват на приетите през I-II век в Римската империя.
Открита е добре запазена мозайка в помещение, което най-вероятно е било част от обществена баня. Мозайката е черно-бяла, изобразява морски кончета, яздени от малки купидони. Централната група е окръжена от раковини, миди, риби и делфини.
Още: Земята под Швеция се издига – учени откриха гравитационно изкривяване
Още: Преди 3000 години повечето европейци били тъмнокожи
В допълнение към всичко изброено археолозите успели да разчистят комплекс от конструкции от римски бетон (opus caementicium) – това вероятно е била част от канализационна система. А недалеч от Артиеда се намират останки от римски акведукт, по който в безименния все още град може да е постъпвала вода от планините.
Всъщност градът е почти безименен – археологическият обект сега се нарича Ел Фора де ла Тута (El Forau de la Tuta), по аналогия с местността. Изследователите признават, че все още не са успели да открият римското му име, както и споменаване на голям град, стоящ на това място.
Ситуацията е необичайна. Археолозите са уверени, че всичко, което са открили досега, съответства на единен градски комплекс, построен между I и II век и експлоатиран до V век. Градът е имал инфраструктура и обществени паметници, включително бани, водоснабдителна и канализационна система, редовно градско планиране и вероятно храм. Но все още не са намерени исторически източници, в които той се споменава.
Възможно е обаче да се предположи приблизителната съдба на неизвестния град. В края на IV век през Европа преминава първата вълна от Великото преселение на народите. Готите идват в земите на вече западналата Римска империя. Но ако остготите са привлечени от самия Рим и отиват на Апенинския полуостров, то вестготите продължават пътя си на запад, където по-късно основават кралство – на мястото на бившата римска провинция Аквитания.
През V век вестготите постепенно разширяват своето кралство: почти цяла Иберия влиза в него. Някогашната богата провинция, в която има много латифундии (големи земевладения), привлича не само вестготите: вандали и алани редовно нападат тези земи. Лидерите и кралете на варварите не желаят да живеят в градовете, предпочитайки да заемат разкошните селски вили на римляните. Там, където властта на империята се прекратява, градовете постепенно западат: няма кой да поддържа реда в тях.
Учените предполагат, че по времето на Вестготското кралство мястото, където някога е стоял големият римски град, се е превърнало в селскостопански район (то се намира в плодородната долина на река Арагон), а вече през Средновековието, след завоеванията на Карл Велики, там се е появило малко християнско селище.
ВИЖТЕ ОЩЕ: В троен ковчег от злато, сребро и стомана: учените продължават търсенето на гроба на Атила
