Художникът, инженер, изобретател и скулптор Леонардо да Винчи е една от най-известните личности в историята. Днес с неговото име се свързват редица необичайни наблюдения и явления, включително няколко парадокса. В хидродинамиката парадоксът на Леонардо е странното поведение на мехурчета, издигащи се във водата.
Още: Иберийски ритуал със заковани глави се оказал по-сложен от очакваното
Още: Учени направили откритие там, където според Библията Мойсей е разделил Червено море
Преди около 500 години великият италианец забелязва, че докато повечето от мехурчетата се устремяват от дъното директно към повърхността, някои от тях започват да се колебаят и да се издигат нагоре по спирала. Той скицирал това движение, достигнало до нашето време в тетрадка с бележки, известна като Лестърския кодекс. Загадката на парадокса на Леонардо е оцеляла и до днес. Едва наскоро парадоксът е разрешен – статия за това е публикувана в списание PNAS.
Скица на Леонардо да Винчи, показваща спираловидно движение на издигащо се балонче (от неговия ръкопис, известен като Лестърски кодекс) Снимка: Leonardo da Vinci / Universidad de Sevilla
Още: Лабораторен опит с нов коронавирус възбуди българското онлайн информационно пространство
Още: 2000-годишна лъжица от остров Ман може да е била използвана в кръвни ритуали за гадаене
Наблюденията потвърждават, че достатъчно малки – по-малки от милиметър в диаметър – балончета се издигат във водата приблизително по права линия, докато по-големите се колебаят от едната страна на другата, движейки се по спираловидна траектория. Мигел Херада от университета в Севиля и Йенс Егерс от университета в Бристол са провели нови изчисления и са установили, че критичният размер е 0,926 милиметра.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Изгубената гробница на фараона Тутмос II най-накрая е открита в Египет
Още: Земята под Швеция се издига – учени откриха гравитационно изкривяване
Ако диаметърът на балончето надвиши тази стойност, то става нестабилно и губи равномерната си сферична форма. По повърхността му се появяват участъци с по-голяма и по-малка деформация. Където деформацията е по-голяма, водата обтича мехурчето по-бързо, което означава, че налягането ѝ е по-ниско, карайки мехурчето да се движи настрани. Едновременно същото понижение на налягането позволява на силно деформираната област да възстанови формата си и леко да се „закръгли“.
Но оставайки нестабилен, то отново се деформира и целият процес се повтаря отново, създавайки периодични колебания от една страна на друга. Както пишат авторите, при превишаване на критичните размери „балончето се деформира в отговор на силите, действащи върху него от страна на водата, и обратно, формата на балончето променя характеристиките на водния поток около него“.
Новата работа не е просто любопитно теоретично изследване. Мехурчетата, които се образуват и движат в течност, съпровождат редица природни явления и се използват активно в индустрията. Разбирането на техните свойства ще позволи по-добре да се разберат естествените процеси и да се оптимизират някои етапи от производството.
Още: Преди 3000 години повечето европейци били тъмнокожи
Още: Доказано: Музиката намалява болката след нараняване
ВИЖТЕ ОЩЕ: Не само Мона Лиза: Прочутите (и спорни) картини на Леонардо да Винчи
