ИТ специалистите в Румъния и България са сред най-младите в сравнение със Западна Европа по данни, обобщени от софтуерната компания Axway. Средният професионален опит на специалистите в сектора в Германия например е 11 години, докато в България е малко над 5.
Още: ББР отново ще бъде партньор на държавата при санирането
Още: "Празникът свършва": какво става с руската икономика?
Съотношението жени : мъже в сектора е приблизително 1 : 2,5 за повечето страни. За България е прави впечатление фактът, че почти 40% от дипломираните ИТ специалисти са жени. Причината едва 30% от заетите в сектора да са дами е, че повечето избират друг сектор за реализация или преподавателска кариера. 80% от преподавателите по информатика са жени.
Основните умения за реализация в ИТ сектора като аналитично мислене, компютърна грамотност, техническа грамотност и др. започват да се придобиват още в начална училищна възраст според специалистите от Axway. Едновременно с това едва 4 от общо 40 школи за изпреварващо и извънкласно обучение предлагат изучаване на компютърни дисциплини.
„Само до 2015 година в Европа ще се търсят над 900 000 квалифицирани специалисти”, коментира Наташа Кумчева, Директор човешки ресурси, и допълва: „Ако искаме да сме конкурентоспособни и да се възползваме от това търсене, трябва да популяризиаме професиите в сектора. У нас те са сравнително по-нови отколкото в Западна Европа и не съвсем популярни сред младите хора.”
Още: Тристранката с извънредно заседание
Още: Макрон: Ще говоря с Тръмп за митата
От 6 месеца до една година отнема на дoбрите студенти да се обучат за работа в софтуерна компания и да стартират. Основната критика от страна на сектора към образованието е липсата на актуални практични знания и умения. Все повече учебни заведения предлагат високотехнологични програми.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Росен Плевнелиев: Ако влезем в Еврозоната, ще сме по-богати
Още: Анализ: Повече от половината българи готови да бойкотират големите търговски вериги
Най-често пътят на специалистите по техническа поддръжка, на системните администратори и на специалистите по качество на софтуера минава през стаж в местен интернет доставчик. Софийският Университет, Техническият университет в София и Нов български университет подготвят повечето от кадрите за програмисти и ръководители на проекти и част от кадрите за специалисти по качеството. Тенденция е за позициите ръководител проекти да се търсят кадри с богат житейски и професионален опит, особено добри комуникационни и лидерски умения. Икономическото образование при тези позиции може да е значителен плюс затова нерядко на тях се назначават и студенти от Университета за национално и световно стопанство. Според обявените програми и Софтуерният университет вече подготвя кадри за всички професии в сектора.
„Някои държави предприемат специални мерки по отношение на привличане на младите към високотехнологичните професии. Например в Румъния софтуерните инженери са освободени от 16% данък. Важно е и в България да има политика на кадрите в областта на високите технологии”, допълва Наташа Кумчева.
Още: Икономист обвини властта, че има амбиции да харчи във всички направления
Още: Ефектът "Тръмп": Путин се готви за завръщане на западни компании в Русия
