Парижкото кметство решило да построи кула за откриването на Световното изложение, организирано по случай 100-годишнината от Френската революция. През януари 1887 г. бил подписан договор с Гюстав Айфел. Предвиждало се кулата да престои 20 години, след което да бъде демонтирана за скрап.
Още: Какъв църковен празник е на 24 февруари - традиции и обичаи
Още: Какво е най-старото име на град Гоце Делчев?
На 31 март 1889 г. Айфеловата кула била тържествено открита.
Но не след дълго вечно неспокойната френска общественост се разтревожила. 300 писатели и артисти изпратили протест до кметството с искане да бъде премахната: „... нелепата кула, която доминира над Париж като гигантски фабричен комин. В продължение на 20 години ще бъдем принудени да гледаме отвратителната сянка на омразната колона от желязо и винтове, простираща се над града като мастилено петно.“
След известно време обществеността зарязала ругатните и преминала към патос:
Още: Сирна седмица 2025 - традиции и обичаи
Още: В кой мъж са били влюбени Дора Габе и Елисавета Багряна
„Ние, писатели, художници, скулптори, архитекти, почитатели на непокътнатата досега красота на Париж, се събрахме, за да изразим с всички сили, с цялото възмущение на душата си, в името на всепризнатия френски вкус, в името на френското изкуство и застрашената история на Франция нашият протест срещу непристойното издигане в самото сърце на Париж на безполезната и чудовищна Айфелова кула - която остроумната публика, често притежаваща трезв ум и здраво чувство за справедливост, вече назова „Вавилонската кула“.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Великденски пости 2025: Кога започват, какво трябва и не трябва да се прави
Още: Месни заговезни 2025 г.: Последният пир преди поста – традиции и рецепти за празничната трапеза
15 интересни факта за Айфеловата кула
Сред подписалите били Шарл Гуно, Ги дьо Мопасан, Емил Зола, Александър Дюма-син. Но, в интерес на истината, нито един известен художник. Въпреки, че в Париж имало много известни художници. Обаче по някаква причина те не протестирали.
Отговорът на министъра на търговията до организатора на Световното изложение бил следният:
Още: Каква е връзката между Сирни и Месни Заговезни?
Още: Кои традиции задължително се спазват на Месни Заговезни?
„Този протест непременно трябва да се появи тържествено в експозицията на изложението. Такава елегантна и благородна проза, подписана от имена, известни по целия свят, ще привлече тълпата и може би ще я изненада”.
Умният министър улучил десятката. Кулата привлякла „тълпата“. Само за няколко месеца след изложбата кулата изплатила 3/4 от разходите по построяването й.
От „известните по цял свят“ имена Мопасан бил първият, който сякаш отстъпил. Той започнал редовно да вечеря в ресторанта на Айфеловата кула. Когато го попитали защо го прави, отговорил:
„Този ресторант е единственото място, от което тази отвратителна кула не се вижда!“
Едва през 1912 г., 23 години след откриването, се намерил и първият естет, който наистина и от сърце се застъпил за нея - Гийом Аполинер, най-великият поет на онази епоха. Програмното му стихотворение „Зона” е химн на Айфеловата кула; в него той я нарекъл „пастирката сред стадата парижки мостове“.
Изминали 30 години от откриването. През 1920 г. руската писателка-емигрантка Надежда Тефи пише в разказа си „Кулата“: „Отдавна ни дават естетически указания: да не обичаме Айфеловата кула. Тя е вулгарна и буржоазна, тя е създадена само за да épater les bourgeois (да шокира буржоата), тя не знам какво, тя не знам си що – но не трябва да я обичате!“
Знаете ли колко е висока Айфеловата кула
Ала по едно време „естетическите директиви“ се променили. Така или иначе, по време на окупацията, преди пристигането на Хитлер, бойците от Съпротивата организирали „терористична атака“ - прерязали кабела на асансьора на Айфеловата кула. Фюрерът така и не успял да се качи там. По този повод парижани се шегували: „Германия завладя Франция, но не и Айфеловата кула!“
Когато Париж бил освободен, асансьорът веднага заработил. Тоест, французите по това време вече оценявали положително кулата.
Остава последният въпрос: защо Айфеловата кула не била демонтирана след 20 години, както се планирало?
Защото се намесил техническият прогрес – било изобретено радиото. Кулата започнала да приема радиосигнали. На всичко отгоре военните настоявали да бъде запазена: през Първата световна война я използвали за заглушаване на немските радиостанции.
Въобще, човек никога не знае предварително какво ще построи и за какво ще му е полезно след време.
