Имената на дванадесетте месеците от годната имат латински произход и днес се използват в почти целия свят. До VIII век преди Рождество Христово римският календар има десет месеца, но Нума Помпилий – прекият наследник на Ромул и Рем, добавя два нови месеца (януари и февруари).
Още: Трик, с който заспиваме за 2 минути
Това той прави, за да изравни календарната година, която до тогава е била 304 дни, с лунната, която има 355 дни, пише www.highviewart.com,
В миналото нашите предци използвали изцяло български имена за месеците, които ние сме забравили днес, а те звучат толкова самобитно и красиво. Ето как са ги наричали:
1. Просинец (Колог, Коложег, Голям Сечко) – така старите българи наричат месец януари.
Още: Какъв църковен празник е на 24 февруари - традиции и обичаи
„Месецът на горящия дънер“ – това е значението на старобългарски.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
2. Съчен (Сечко, Малък Сечко) – така старите българи наричат месец февруари.
„Месецът на страшния лед“ – това е значението на старобългарски.
3. Сухи (Сух) – така старите българи наричат месец март.
Още: В кой мъж са били влюбени Дора Габе и Елисавета Багряна
Още: Великденски пости 2025: Кога започват, какво трябва и не трябва да се прави
„Сухият месец“ – това е значението на старобългарски.
4. Брязок (Брезов) – така старите българи наричат месец април.
„Многоцветният месец“ – това е значението на старобългарски.
5. Тръвен (Тревен, Цветен) – така старите българи наричат месец май.
„Тревистият месец“ – това е значението на старобългарски.
6. Изок (Червеник) – така старите българи наричат месец юни.
„Червеният месец“ – това е значението на старобългарски.
7. Чръвенъ (Жетар, Жътвар, Сърпен) – така старите българи наричат месец юли.
„Месецът на жътвата“ – това е значението на старобългарски.
8. Зарев (Орач) – така старите българи наричат месец август.
„Месецът на оранта“ – това е значението на старобългарски.
9. Руен (Руй) – така старите българи наричат месец септември.
„Изобилният (плодородният) месец“ – това е значението на старобългарски.
10. Листопад – така старите българи наричат месец октомври.
„Месецът на падащите листа“ – това е значението на старобългарски.
11. Груден – така старите българи наричат месец ноември.
„Месецът на грудките“ – това е значението на старобългарски.
12. Студен – така старите българи наричат месец декември.
„Студеният месец“ – това е значението на старобългарски.