Българският преход трайно е белязан от данните, които надничат от разни тайни списъци. Сега към тях бе добавен и този на големите вложители в КТБ, а милионите им - истински или нe, подклаждат омразата към т.нар. елит.
Още: Как САЩ заприличаха на Русия
Още: Милиардери в Русия: Защо от санкциите не ги заболя истински
Нека днес оставим въпросите кой и как източва КТБ и погледнем темата от друг ъгъл. В този тъмен ъгъл е един списък, който съдържа имената на крупните вложители в "банката на властта" - политици, бизнесмени, говори се и за магистрати, като и за основатели на престъпни кръгове. "Списъкът може и да не е верен, но аз му вярвам", гласи един парадоксален коментар във Facebook, където апокрифната информация се върти от седмици.
Срещу популярни имена стоят солидни суми - от няколко десетки милиона. Сред тях е и името на Вежди Рашидов, който пръв изплака за своите негарантирани от закона 2,5 милиона лева в КТБ. На фона на депозити от 80 милиона лева, неговият влог изглежда като джобни пари, макар че би трябвало да е Хенри Мур, за да печели толкова добре от професията си днес. Но да не броим парите на хората на изкуството, докато при магистратите е добре специализираните органи да си отварят очите - ясно защо.
Четенето на тайните списъци, достоверни или не, доставя видима наслада на обществото и налива масло във вечните спорове "За или против Борисов", "Горе/долу Костов" или "Колко е богат Доган?".
Още: Млада и самоуверена: Как Левицата в Германия изненада всички
Още: Офертата на Тръмп - икономическа колонизация на Украйна
Информацията като разменна монета
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Червената линия на Зеленски: Той не иска да е статист в сценария на Тръмп за Украйна
Междувременно Движението за права и свободи внесе законопроект на Пеевски и Цонев, който да огласи имената на вложителите, кредитополучателите и въобще - на цялата истина за КТБ. И там ще се види, че ДПС не е сред тях, твърди Йордан Цонев. В тиражираната информацията обаче лидери на Движението не липсват в контекста на банковата афера - чрез компании и като частни лица.
За отваряне на досиетата в КТБ се обяви и служебният премиер. "Ако се снеме тайната, това ще предизвика доста сътресения в политическия ни елит, това ще бъде нов 10 ноември", пророкува Близнашки.
Но всъщност едва ли ще нaучим истината, само истината, или по-точно цялата истина. Части от нея ще се тиражират в интернет и ще подклаждат вечния огън на завистта и омразата към политическата класа в българското общество. Информацията за облагодетелствалите се от КТБ ще служи за скрити заплахи към политическия опонент и като разменна монета в подкрепата за правителството, което е на път да се роди.
Още: Ново развитие: защо ЕС и Великобритания отново се сближават
Още: Монтажна пяна в ауспусите на коли в Германия: руски саботаж?
Списъкът като спусък
Играта на тайни списъци датира от далечната 1992, когато бе изнесен "Оня списък", съдържащ имената на офицери от разузнаването, внедрени като дипломати, служители или шофьори в посолства. "Години по-късно част от фактите са вече забравени, други са сериозно деформирани от политически коментари, а трети не са излизали на бял свят", написа dariknews.bg.
По случая е водено секретно дело, а материалите са събрани в 13 тома. Според това дело, Ахмед Доган, лидер на ДПС, и свидетелят Мехмед Тефик са посетили турското посолство в София и са предали материали, в това число и "Оня списък". Те били получили материалите от Стоян Ганев, тогава външен министър. Списъкът съдържал 1300 имена на служители на Националната разузнавателна служба и Разузнавателното управление на Министерството на отбраната на тоталитарния режим. Никой не пострада, никой и не помни вече тази история. Само "Оня списък" стана нарицателен за прехода.
Годините след 1989 бяха трайно белязани от тайни индекси и картончета. Имената на хора, свързани със службите, се пускаха избирателно, на порции, а зад осветяването им често стоеше обикновена корист, а не морални подбуди. Знаков случай от първите години на изпъстрената с интриги история на СДС бе разкриването на агент Бончо /Петър Берон/ от неговия конкурент Желев. След което търговията с информация от ДС продължи. И постепенно дори и тези, които недолюбват конспиративните теории, осъзнаха, че задкулисието приватизира, назначава банкери и министри, шефове на медии, създава политици и партии, изпраща дипломати. С малки изключения, колкото да потвърдят правилото.
Въпреки липсата на публична санкция, при оповестяването на "осветените" имена от Комисията по досиетата при всички се наблюдава крайно неудоволствие, а често и реакции от типа "не е вярно" и "не съм знаел". Малък процент заявяват, че са работили за родината си и се гордеят с това, но остава въпросът защо не са се похвалили досега, а са чакали комисията да освети тази гордост.
Списъкът на кредитните милионери от мътните 1996 и 1997 неслучайно съдържа имена, зависими от тайните служби. Някои вероятно са били заставени или изкушени, но в онези списъци личи и фактът, че благодарение на това са получили възможността да забогатеят без собствени заслуги, и да "напреднат с материала", ако използваме жаргона на прехода. Както е известно - за наглото разграбване нямаше осъден банкер, а днес сякаш гледаме римейк на криминалния сюжет от 90-те.
В крайна сметка полутайните и манипулирани списъци вгорчават живота на всички - на героите в тях, на техните изнудвачи, че и на тези, които ги четат. Със задоволство или без. Както твърди румънският философ Емил Чоран - следната поговорка била българска: "Бог не може да е безгрешен, щом е създал света". Произходът ѝ не е доказан, но колко по български звучи наистина.
Автор: Антоанета Пунчева, Deutsche Welle
