Политическите пъзльовци

Страстната изборна седмица вече започна. Започва на принципа "и сам войнът е войн", след като лидерите на ГЕРБ Бойко Борисов, на БСП Михаил Миков и на ДПС Лютви Местан не пожелаха да застанат очи в очи в дебат по Нова телевизия.

Още: Как САЩ заприличаха на Русия

Още: Милиардери в Русия: Защо от санкциите не ги заболя истински

От политиците отдавна сме се отвратили, но истината е, че отвращението идва точно от "силните" мъже. Защото те са или популисти, или страхливци, или лъжци, а най-често и трите едновременно.

Да кажеш, че на Борисов, Миков и Местан не им се говори, не е вярно - наредили са се тази седмица за интервюта и сладка приказка по големите медии, ще видите - сами обаче, да не вземе да ги сецне някой. И не искат да говорят по същество - да кажат как ще решат важни въпроси като бъдещето на КТБ, цената на тока, куцащото образование, болното здравеопазване. Не искат да си сравнят платформите, да не би случайно да ги чуят и съпоставят избирателите и да вземат да гласуват "за противника" или още по-лошо - да намерят алтернатива. По-добре да не гласуват хората - така на "твърдо ядро" и на база "купуването на гласове не е престъпление" телевизионно пожелателно пак ще разпределят нещата. За всекиго ще има по нещо, само за обикновените хорица - нищо.

Приказката, че ако от изборите зависеше нещо, щяха да ги забранят, всички сме я чували. И понеже ни е вече толкова набита в главата, сме я възприели за истина. А истината е, че ако се хванем в ръце и гласуваме масово, картинката ще е различна. Но за да е сигурно, че няма да стане така, тези "на върха" се подсигуряват един друг - 136 секции в Турция при 169 в целия ЕС (!!!), избори на Курбан Байрям (кой ли пръв се съгласи на тази дата?!), Мишо Миков за председател на БСП. И като добавим отдавна насаденото отвращение у българина към политиката, то гласоподавателите масово не се оглеждат дори за алтернатива.

Още: Млада и самоуверена: Как Левицата в Германия изненада всички

Още: Офертата на Тръмп - икономическа колонизация на Украйна

А алтернатива има - има преференция, има и повече от три партии. Има, но трябва да се потърси, да се види, да се оцени. Как обаче, след като само се занимаваме с Борисов, с Миков, с Местан, със Станишев, с Доган, с Бареков? Не остава място за нормалност, за смисленост. И си я караме все така - една напред, две назад. 25 години по-късно покупателната ни способност е паднала с над 20% спрямо 1990-та година, след като БВП е скочил с над 36%. Как е станало така мисля няма нужда от обяснение. Затова и не ни обясняват де - а ние не търсим отговора. Защото за да го намерим, трябва масовост, трябват усилия, трябва да опознаем кой кандидат, независимо от листата, си заслужава. А обикновено заслужаващите си са по-назад, да не вземе някой да ги види. Дано все пак ги видим - има ги. И те да заменят пъзльовците, които вече даже и на дебат не искат да ходят - както не ходеха на работа в предното Народно събрание.