Че нещата с коронавируса не отиват на добре, вече изглежда ясно. Но и че много-много не се вижда как ще тръгнат на добре май е още по-ясно.
Още: Как САЩ заприличаха на Русия
Още: Милиардери в Русия: Защо от санкциите не ги заболя истински
Предвид постоянното подобрение на дневни рекорди на заразени, вече почнаха ехидните подмятания как България станала Швеция на Балканите. Ми не, не сме. Защото шведското общество е далеч по-отговорно от българското, по-задружно е. Т.е., по-зле сме.
Колко точно българи не вярват, че коронавирусът е истинска опасност? Много. След като не вярват, колко от тях спазват каквито и да е ограничения, за да намалят риска от разпространение? Хич немного. А така работата отива на катастрофа - тъй като наистина не може до всеки неверник да има полицай.
Защо коронавирусът е сериозна опасност? За мен лично, не защото човек може да умре от него или да го изкара толкова тежко, че след това дълго време темата за здравето му да е не просто основна в живота, ами единствена. Да, това може да се случи, но косвените пречки, които стават доста лесно преки заради COVID-19, са повече. Например:
Още: Млада и самоуверена: Как Левицата в Германия изненада всички
Още: Офертата на Тръмп - икономическа колонизация на Украйна
1. Ако имаш положителен тест, трябва да си седиш вкъщи сума време. Малко ли е да си така ограничен, дори здравословно да нямаш особени притеснения?
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Червената линия на Зеленски: Той не иска да е статист в сценария на Тръмп за Украйна
2. Ако имаш положителен тест и контактуваш с хора с хронични заболявания, как ще се почувстваш – защото тези хора са най-уязвими при COVID-19?
3. Ако прекалено много хора са доказано заразени, то държави, в които заразата не е толкова видимо разпространена, ще почнат да налагат мерки срещу нас. Тогава – как ще идете да работите в чужбина, след като от това живеете? Как ще живеете, т.е.? Как ще отидете да учите? А как ще отидете на почивка зад граница, както сте свикнали?
4. И, разбира се, как ще се отрази на вашата компания или на фирмата, в която работите, наложени карантинни мерки от държави, в които се намират партньорите на бизнеса ви и от връзките, с които бизнесът ви зависи?
Още: Ново развитие: защо ЕС и Великобритания отново се сближават
Още: Монтажна пяна в ауспусите на коли в Германия: руски саботаж?
В началото и разгара на пандемията през тази пролет много често в различни дискусии и спорове се поставяше въпросът какво да избираме – от глад ли да мрем или от COVID-19? Но на този свят всичко е свързано и то по начини, за които много рядко си даваме сметка. COVID-19 се оказа и глад. Не "или". Въпросът е колко - отговорът зависи от това колко ни е егоизмът и с колко сме готови да се лишим.
За България, по мое мнение, вече е сигурно – чак когато пак се уплашим, може да почнем целенасочено, като общество и държава, да гледаме на коронавируса като тема номер едно на ежедневието ни. Дано само да не трябва доста повече, за да се уплашим - и изглежда Бойко Борисов е много наясно с това. Той знае, че блокада като тази от пролетта не можем да понесем – почти никоя държава не може. Не е сляп, вижда какво се случва в Сърбия. И полезният му ход е само един – хората сами да се стреснат. Кой знае, може и той да помогне малко – да излезе тук-там с някоя по-страшно изглеждаща маска, да поноси ръкавици, защо не и някакъв тип защитно облекло и да каже, че няма нищо страшно, просто се пази в тежките времена, понеже България има нужда той да е здрав. Току виж това проработи повече от каквито и да е експертни мнения, позиции и уверения – като настоява и казва, че няма страшно, но показва, че има, може да се задейства отколешният български рефлекс, че "пак ни лъжат нещо".
Но ако наистина се опре до "всеки сам е най-отговорен" при още по-страшна криза, недай Боже, а не управлението да поеме отговорност да управлява криза, каквато му е задачата, тогава вече ... Защото страхът лесно преминава в паника, а тя - в гняв.
"Гласувахме доверие на българските граждани, на обществените и частни институции", каза вчера (9 юли) здравният министър Кирил Ананиев. Че то ако заслужавахме доверие българските граждани, тази власт щеше ли да е на власт? Защото, нали, да напомням ли откога Южна Корея се убеди, че като отвориш дискотеките, почва веднага заразата да се разпространява? Нашите управляващи обаче им трябваше да влезем в юли, че да се сетим! И на всичкото отгоре продължават в същия дух - след като в определени области е чувствително по-зле от други, защо се налагат еднакви мерки навсякъде, а не различни по тежест и строгост?!
Каквото и да стане накрая, дано не е много тежка катастрофа! Но как да се надяваш, когато 30 години систематично унищожавахме всичко, което можеше да ни превърне в общество и държава? А сега точно общество трябва – задружно и сплотено, за да се справи и да помогне на държавата. Няма обаче – има Facebook! И слободия!
Автор: Ивайло Ачев
