Свети Тодор е от светците, чийто образ съдържа множество черти, които отвеждат към езически вярвания и практики. Тодоровден е винаги в събота, през 2024 г.
В българския народен календар първата седмица от големите Великденски пости е наречена Тодорова неделя. Този празник носи името си от Свети Тодор, чието име се отбелязва на Тодоровден, който винаги се пада в събота.
В българския народен календар първата седмица след Сирница е наречена Тодорова неделя. Тази седмица получава името си от празника Тодоровден, който винаги се отбелязва в събота.
Великденският пост е един от най-важните пости в православната християнска църква. Този период не е по едно и също време всяка година, а подвижен, като започва в понеделник и завършва на Велика неделя, която е първият ден на Великден.
На 25 март, 2024 година отбелязваме Благовещение. На този празник Архангел Михаил съобщава на Дева Мария благата вест, а именно за раждането на Спасителя.
В последната седмица преди започване на Великия пост се отбелязва Сирница или Сиропустна неделя - това е време, когато се наслаждаваме на храна, която обикновено е забранена през постния период, като сирене, яйца, мляко и млечни продукти.
През 2024 година Сирни Заговезни се падат на 17 март, неделя. Това е денят, в който спазващите Великия пост могат да консумират храни от животински произход.
Сирни Заговезни е един от най-вълнуващите дни в православния календар. Този ден, предшестващ началото на Великия Пост, е изпълнен с обичаи и традиции, които датират от далечни времена и носят със себе си символика и значимост.
В началото на седмицата след Месни заговезни започва периодът на Сирница или Сирната седмица.
За този период са обичайни празничните вечери и участията в традиционните обичаи, като палене на огън и прескачането му, ден известен като Поклади или Сирни заговезни, през 2024 година той е на 17 март.
Неделя Месопустна, наричана още Месни Заговезни или Неделята на Страшния съд, е винаги осем седмици преди Великден и последният ден, в който се яде месо преди Великденските пости.
Тази неделя на 10 март, ден след една от големите Задушници – Месопустна Задушница – християнският свят празнува първия от поредицата пролетни християнски празници – Месни Заговезни, чието име идва от заговявам – започвам да постя.
Думата "Заговезни" произлиза от "заговявам", което означава "започвам да постя".
Празникът Месни заговезни е с плаваща дата и през тази година се отбелязва на 10 март – точно 8 седмици преди Великден.
След Месни Заговезни започва Сирната неделя, чийто последен ден е Сирни Заговезни. Денят е винаги точно 7 седмици преди Великден и е известен още като Големи Заговезни, Сирни поклади, Неделя сиропустна.
На 3 февруари се чества Зимен Симеоновден, един ден след Сретение Господне (2 февруари).
Симеон Богоприемец
Според християнската традиция Симеон е един от 72-мата преводачи на Стария Завет от еврейски на гръцки.
На 2 февруари по традиция се чества Петльовден, празник на мъжкото начало.Каква е историята на мъжкия празник?
Съществуват две популярни легенди, които лежат в основата на Петльовден.
След Месни Заговезни започва Сирната неделя, чийто последен ден е Сирни Заговезни. Денят е винаги точно 7 седмици преди Великден и е известен още като Големи Заговезни, Сирни поклади, Неделя сиропустна.
В последната седмица преди започване на Великия пост се отбелязва Сирница или Сиропустна неделя - това е време, когато се наслаждаваме на храна, която обикновено е забранена през постния период, като сирене, яйца, мляко и млечни продукти.
Сирни Заговезни е един от най-вълнуващите дни в православния календар. Този ден, предшестващ началото на Великия Пост, е изпълнен с обичаи и традиции, които датират от далечни времена и носят със себе си символика и значимост.
Неделя Месопустна, наричана още Месни Заговезни или Неделята на Страшния съд, е винаги осем седмици преди Великден и последният ден, в който се яде месо преди Великденските пости.
Думата "Заговезни" произлиза от "заговявам", което означава "започвам да постя".
Празникът Месни заговезни е с плаваща дата и през тази година се отбелязва на 10 март – точно 8 седмици преди Великден.
Великденският пост е един от най-важните пости в православната християнска църква. Този период не е по едно и също време всяка година, а подвижен, като започва в понеделник и завършва на Велика неделя, която е първият ден на Великден.
В българския народен календар първата седмица след Сирница е наречена Тодорова неделя. Тази седмица получава името си от празника Тодоровден, който винаги се отбелязва в събота.
На 25 март, 2024 година отбелязваме Благовещение. На този празник Архангел Михаил съобщава на Дева Мария благата вест, а именно за раждането на Спасителя.
Тази неделя на 10 март, ден след една от големите Задушници – Месопустна Задушница – християнският свят празнува първия от поредицата пролетни християнски празници – Месни Заговезни, чието име идва от заговявам – започвам да постя.
Свети Тодор е от светците, чийто образ съдържа множество черти, които отвеждат към езически вярвания и практики. Тодоровден е винаги в събота, през 2024 г.
В началото на седмицата след Месни заговезни започва периодът на Сирница или Сирната седмица.
За този период са обичайни празничните вечери и участията в традиционните обичаи, като палене на огън и прескачането му, ден известен като Поклади или Сирни заговезни, през 2024 година той е на 17 март.
На 3 февруари се чества Зимен Симеоновден, един ден след Сретение Господне (2 февруари).
Симеон Богоприемец
Според християнската традиция Симеон е един от 72-мата преводачи на Стария Завет от еврейски на гръцки.
В българския народен календар първата седмица от големите Великденски пости е наречена Тодорова неделя. Този празник носи името си от Свети Тодор, чието име се отбелязва на Тодоровден, който винаги се пада в събота.
През 2024 година Сирни Заговезни се падат на 17 март, неделя. Това е денят, в който спазващите Великия пост могат да консумират храни от животински произход.
На 2 февруари по традиция се чества Петльовден, празник на мъжкото начало.Каква е историята на мъжкия празник?
Съществуват две популярни легенди, които лежат в основата на Петльовден.
Благовещение е сред най-големите християнски празници. На този ден именици са всички, които носят имената Благовест, Благой и производни на тях.
Свети Тодор е от светците, чийто образ съдържа множество черти, които отвеждат към езически вярвания и практики. Тодоровден е винаги в събота, през 2024 г.
В българския народен календар първата седмица от големите Великденски пости е наречена Тодорова неделя. Този празник носи името си от Свети Тодор, чието име се отбелязва на Тодоровден, който винаги се пада в събота.
В българския народен календар първата седмица след Сирница е наречена Тодорова неделя. Тази седмица получава името си от празника Тодоровден, който винаги се отбелязва в събота.
Великденският пост е един от най-важните пости в православната християнска църква. Този период не е по едно и също време всяка година, а подвижен, като започва в понеделник и завършва на Велика неделя, която е първият ден на Великден.
На 25 март, 2024 година отбелязваме Благовещение. На този празник Архангел Михаил съобщава на Дева Мария благата вест, а именно за раждането на Спасителя.
В последната седмица преди започване на Великия пост се отбелязва Сирница или Сиропустна неделя - това е време, когато се наслаждаваме на храна, която обикновено е забранена през постния период, като сирене, яйца, мляко и млечни продукти.
През 2024 година Сирни Заговезни се падат на 17 март, неделя. Това е денят, в който спазващите Великия пост могат да консумират храни от животински произход.
Сирни Заговезни е един от най-вълнуващите дни в православния календар. Този ден, предшестващ началото на Великия Пост, е изпълнен с обичаи и традиции, които датират от далечни времена и носят със себе си символика и значимост.
Вълшебството на българските народни обичаи се оказва неизмеримо, особено по време на традиционната седмица между Месни и Сирни заговезни.
В началото на седмицата след Месни заговезни започва периодът на Сирница или Сирната седмица. За този период са обичайни празничните вечери и участията в традиционните обичаи, като палене на огън и прескачането му, ден известен като Поклади или Сирни заговезни, през 2024 година той е на 17 март.
Месни Заговезни или Неделя Месопустна, е характерен православен празник, който се провежда всяка година в неделя, 8 седмици преди Великден.
Неделя Месопустна, наричана още Месни Заговезни или Неделята на Страшния съд, е винаги осем седмици преди Великден и последният ден, в който се яде месо преди Великденските пости.
Тази неделя на 10 март, ден след една от големите Задушници – Месопустна Задушница – християнският свят празнува първия от поредицата пролетни християнски празници – Месни Заговезни, чието име идва от заговявам – започвам да постя.
Думата "Заговезни" произлиза от "заговявам", което означава "започвам да постя". Празникът Месни заговезни е с плаваща дата и през тази година се отбелязва на 10 март – точно 8 седмици преди Великден.
Думата заговезни идва от "заговявам", или "отказвам се от месото". През тази година Месни Заговезни е на 10 март, а Сирни Заговезни - на 17 март.
След Месни Заговезни започва Сирната неделя, чийто последен ден е Сирни Заговезни. Денят е винаги точно 7 седмици преди Великден и е известен още като Големи Заговезни, Сирни поклади, Неделя сиропустна.
На 3 февруари се чества Зимен Симеоновден, един ден след Сретение Господне (2 февруари). Симеон Богоприемец Според християнската традиция Симеон е един от 72-мата преводачи на Стария Завет от еврейски на гръцки.
На 2 февруари по традиция се чества Петльовден, празник на мъжкото начало.Каква е историята на мъжкия празник? Съществуват две популярни легенди, които лежат в основата на Петльовден.
В традиционния народен календар 2 февруари се чества като Петльовден - Ден на мъжката рожба. Предполага се, че празникът има древнославянски произход.
