Общата декларация на държавите от Г-7 - САЩ, Канада, Япония, Великобритания, Франция, Германия и Италия - за гаранции за сигурност за Украйна набира още привърженици.
Страните от Г-7 - САЩ, Канада, Великобритания, Германия, Франция, Италия и Япония - се споразумяха за общи принципи на дългосрочни гаранции за сигурността на Украйна.
Гаранциите за сигурност от страна на западните сили за Украйна ще подкопаят сигурността на Русия и "ще направят Европа много по-опасна за години наред".
След като НАТО обяви няколко официални стъпки за гаранции за сигурността и бъдещо членство на Украйна в Алианса след войната, стана ясно, че и Европейският съюз е подготвил такъв план.
Нито една страна от НАТО не е заявила желание да изпрати свои военни в Украйна. Така естонският премиер Кая Калас коментира думите на бившия генерален секретар на Алианса Андерс Фог Расмусен, който допусна, че Полша и Прибалтийските републики може да пратят войски във военната зона.
Очаква се германският канцлер Олаф Шолц и полският президент Анджей Дуда да посетят Париж на 12 юни, за да се срещнат с френския президент Еманюел Макрон и да обсъдят гаранции за сигурността на Украйна.
Западните съюзници на Украйна остават разделени по "почти всеки елемент" относно гаранциите за сигурност за Киев. Това пише Politico на 8 юни, позовавайки се на неназовани европейски дипломати.
Германският канцлер Олаф Шолц отхвърли възможността да се преговаря с Владимир Путин, преди руският диктатор да нареди изтегляне на силите си от Украйна.
Германският канцлер Олаф Шолц призова Китай да не предоставя на Русия оръжия за войната срещу Украйна, като вместо това помоли Пекин да "използва влиянието си в Москва, за да настоява за изтегляне на руските войски".
Полският президент Анджей Дуда поиска от НАТО да даде на Украйна "гаранции за сигурност след края на конфликта". Той смята, че ако Алиансът направи такова обещание, това ще е важно за духа на украинските войници, защитаващи се срещу руския агресор на тяхна територия.
Отговорът на Вашингтон на руските предложения за гаранциите за сигурност не може да удовлетвори Москва. Това каза руският външен министър Сергей Лавров след среща с руския президент Владимир Путин.
Руското външно министерство отказа да приеме колективния отговор на страните от НАТО и ЕС за спазване на принципа на неделимост на сигурността, заяви официалният представител на ведомството Мария Захарова.
В интервю за германския вестник "Велт" ръководителят на дипломацията на Европейския съюз т.е. своеобразният европейски външен министър Жозеп Борел нарече исканията на Русия за гаранции за сигурност и прекратяване на разширяването на ЕС и НАТО на изток "чисто руски дневен ред с напълно неприемливи условия".
След като НАТО обяви няколко официални стъпки за гаранции за сигурността и бъдещо членство на Украйна в Алианса след войната, стана ясно, че и Европейският съюз е подготвил такъв план.
Руското външно министерство отказа да приеме колективния отговор на страните от НАТО и ЕС за спазване на принципа на неделимост на сигурността, заяви официалният представител на ведомството Мария Захарова.
Страните от Г-7 - САЩ, Канада, Великобритания, Германия, Франция, Италия и Япония - се споразумяха за общи принципи на дългосрочни гаранции за сигурността на Украйна.
В интервю за германския вестник "Велт" ръководителят на дипломацията на Европейския съюз т.е. своеобразният европейски външен министър Жозеп Борел нарече исканията на Русия за гаранции за сигурност и прекратяване на разширяването на ЕС и НАТО на изток "чисто руски дневен ред с напълно неприемливи условия".
Общата декларация на държавите от Г-7 - САЩ, Канада, Япония, Великобритания, Франция, Германия и Италия - за гаранции за сигурност за Украйна набира още привърженици.
Нито една страна от НАТО не е заявила желание да изпрати свои военни в Украйна. Така естонският премиер Кая Калас коментира думите на бившия генерален секретар на Алианса Андерс Фог Расмусен, който допусна, че Полша и Прибалтийските републики може да пратят войски във военната зона.
Гаранциите за сигурност от страна на западните сили за Украйна ще подкопаят сигурността на Русия и "ще направят Европа много по-опасна за години наред".
Отговорът на Вашингтон на руските предложения за гаранциите за сигурност не може да удовлетвори Москва. Това каза руският външен министър Сергей Лавров след среща с руския президент Владимир Путин.
Полският президент Анджей Дуда поиска от НАТО да даде на Украйна "гаранции за сигурност след края на конфликта". Той смята, че ако Алиансът направи такова обещание, това ще е важно за духа на украинските войници, защитаващи се срещу руския агресор на тяхна територия.
Западните съюзници на Украйна остават разделени по "почти всеки елемент" относно гаранциите за сигурност за Киев. Това пише Politico на 8 юни, позовавайки се на неназовани европейски дипломати.
Очаква се германският канцлер Олаф Шолц и полският президент Анджей Дуда да посетят Париж на 12 юни, за да се срещнат с френския президент Еманюел Макрон и да обсъдят гаранции за сигурността на Украйна.
Германският канцлер Олаф Шолц призова Китай да не предоставя на Русия оръжия за войната срещу Украйна, като вместо това помоли Пекин да "използва влиянието си в Москва, за да настоява за изтегляне на руските войски".
Германският канцлер Олаф Шолц отхвърли възможността да се преговаря с Владимир Путин, преди руският диктатор да нареди изтегляне на силите си от Украйна.
Към 2 август 2023 г. общо 12 държави са се присъединили към съвместната декларация на Г-7 за гаранции за сигурността на Украйна.
Общата декларация на държавите от Г-7 - САЩ, Канада, Япония, Великобритания, Франция, Германия и Италия - за гаранции за сигурност за Украйна набира още привърженици.
Страните от Г-7 - САЩ, Канада, Великобритания, Германия, Франция, Италия и Япония - се споразумяха за общи принципи на дългосрочни гаранции за сигурността на Украйна.
Гаранциите за сигурност от страна на западните сили за Украйна ще подкопаят сигурността на Русия и "ще направят Европа много по-опасна за години наред".
След като НАТО обяви няколко официални стъпки за гаранции за сигурността и бъдещо членство на Украйна в Алианса след войната, стана ясно, че и Европейският съюз е подготвил такъв план.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви, че срещата на върха на Алианса във Вилнюс през юли ще потвърди, че бъдещето на Украйна е в НАТО.
Нито една страна от НАТО не е заявила желание да изпрати свои военни в Украйна. Така естонският премиер Кая Калас коментира думите на бившия генерален секретар на Алианса Андерс Фог Расмусен, който допусна, че Полша и Прибалтийските републики може да пратят войски във военната зона.
Очаква се германският канцлер Олаф Шолц и полският президент Анджей Дуда да посетят Париж на 12 юни, за да се срещнат с френския президент Еманюел Макрон и да обсъдят гаранции за сигурността на Украйна.
Западните съюзници на Украйна остават разделени по "почти всеки елемент" относно гаранциите за сигурност за Киев. Това пише Politico на 8 юни, позовавайки се на неназовани европейски дипломати.
Германският канцлер Олаф Шолц отхвърли възможността да се преговаря с Владимир Путин, преди руският диктатор да нареди изтегляне на силите си от Украйна.
Германският канцлер Олаф Шолц призова Китай да не предоставя на Русия оръжия за войната срещу Украйна, като вместо това помоли Пекин да "използва влиянието си в Москва, за да настоява за изтегляне на руските войски".
Полският президент Анджей Дуда поиска от НАТО да даде на Украйна "гаранции за сигурност след края на конфликта". Той смята, че ако Алиансът направи такова обещание, това ще е важно за духа на украинските войници, защитаващи се срещу руския агресор на тяхна територия.
Посланикът на САЩ в Русия Джон Съливан е получил писмената реакция на Москва на отговора на САЩ по темата за гаранциите за сигурност.
Отговорът на Вашингтон на руските предложения за гаранциите за сигурност не може да удовлетвори Москва. Това каза руският външен министър Сергей Лавров след среща с руския президент Владимир Путин.
Руското външно министерство отказа да приеме колективния отговор на страните от НАТО и ЕС за спазване на принципа на неделимост на сигурността, заяви официалният представител на ведомството Мария Захарова.
В интервю за германския вестник "Велт" ръководителят на дипломацията на Европейския съюз т.е. своеобразният европейски външен министър Жозеп Борел нарече исканията на Русия за гаранции за сигурност и прекратяване на разширяването на ЕС и НАТО на изток "чисто руски дневен ред с напълно неприемливи условия".
