Парче от бивна на мамут на 37 000 години с четири издълбани дупки, намерено в пещера в Германия, е било инструмент за правене на въжета, а не произведение на изкуството, както се смяташе досега, смятат изследователи, които са публикували своите изводи в списанието Science Advances.
След като изследвали пещера на платото Цинхай-Сицзян в Тибет, която е наричано „покривът на света“, учените установили, че хората са успели да заселят този район не по-късно отпреди 53 хиляди години.
Авторите на ново изследване на стари находки смятат, че Homo sapiens достигнал територията на съвременен Китай хиляди години по-рано, отколкото предполагаха антрополозите.
Радиовъглеродно датиране на костни артефакти от късния мустерски (неандерталски) и оринякски (кроманьонски) културни слоеве, разкопани на археологически обекти в Белгия, сочи, че Мустерската култура е изчезнала в региона преди между 45,9 и 42,9 хиляди години.
Авторите на ново проучване казаха, че сега сухата зона на Източното Средиземноморие някога е била зелени поляни, през които нашите предци са мигрирали от Африка.
Археолози и антрополози от Китай и САЩ откриха мащабно свидетелство за лов на глави в праисторическа Азия. По време на разкопки на древно селище, съществувало в Североизточен Китай преди около 4100 – 4500 години, те открили погребения, съдържащи останките на 41 обезглавени тела, всички от които принадлежали на жени и деца.
Антрополози са описали неизвестен досега вид древни хоминини, които са живели в северната част на съвременна Турция преди повече от осем милиона години.
Лицето на човек, смятан за най-стария Хомо сапиенс, откриван някога, може да се види за първи път от каменната ера насам, след като учените възстановиха неговите черти, съобщава The Mirror.
Фосили, открити в Китай, може да принадлежат на трета човешка линия, неизвестна досега на науката. До този извод са стигнали авторите на научна статия, публикувана в Journal of Human Evolution.
Палеоантрополози изследваха два млечни зъба, открити в индонезийската пещера Сонг Терус на остров Ява. Изглежда, че единият от тях е принадлежал на много късен Хомо еректус (Изправения човек), живял преди повече от 80 хиляди години, докато другият е принадлежал на сапиенс.
Археолози от университета в Рединг във Великобритания, след като изследвали дървена пръчка на 300 000 години, стигнали до заключението, че тя е била предназначена за хвърляне.
Изследователи откриха най-древното свидетелство, че хоминините са се убивали и изяждали един друг. В списание Scientific Reports е публикувано изследване на американски учени, в която те представят резултатите от повторен анализ на древен фосил.
В югозападната част на Франция, в дълбините на пещера, почива може би първата жертва на убийство в историята на Европа. Вероятно то е извършено с тъп предмет като каменна брадва, а жертвата е починала след известно време от получените травми.
Антрополози са изследвали останките на 217 древни хора, открити в България, Румъния, Унгария и Чехия. Сред тях били петима представители на Ямната култура.
Парче от бивна на мамут на 37 000 години с четири издълбани дупки, намерено в пещера в Германия, е било инструмент за правене на въжета, а не произведение на изкуството, както се смяташе досега, смятат изследователи, които са публикували своите изводи в списанието Science Advances.
Авторите на ново проучване казаха, че сега сухата зона на Източното Средиземноморие някога е била зелени поляни, през които нашите предци са мигрирали от Африка.
Антрополози са изследвали останките на 217 древни хора, открити в България, Румъния, Унгария и Чехия. Сред тях били петима представители на Ямната култура.
Антрополози са описали неизвестен досега вид древни хоминини, които са живели в северната част на съвременна Турция преди повече от осем милиона години.
Лицето на човек, смятан за най-стария Хомо сапиенс, откриван някога, може да се види за първи път от каменната ера насам, след като учените възстановиха неговите черти, съобщава The Mirror.
Изследователи откриха най-древното свидетелство, че хоминините са се убивали и изяждали един друг. В списание Scientific Reports е публикувано изследване на американски учени, в която те представят резултатите от повторен анализ на древен фосил.
Радиовъглеродно датиране на костни артефакти от късния мустерски (неандерталски) и оринякски (кроманьонски) културни слоеве, разкопани на археологически обекти в Белгия, сочи, че Мустерската култура е изчезнала в региона преди между 45,9 и 42,9 хиляди години.
Археолози и антрополози от Китай и САЩ откриха мащабно свидетелство за лов на глави в праисторическа Азия. По време на разкопки на древно селище, съществувало в Североизточен Китай преди около 4100 – 4500 години, те открили погребения, съдържащи останките на 41 обезглавени тела, всички от които принадлежали на жени и деца.
Фосили, открити в Китай, може да принадлежат на трета човешка линия, неизвестна досега на науката. До този извод са стигнали авторите на научна статия, публикувана в Journal of Human Evolution.
След като изследвали пещера на платото Цинхай-Сицзян в Тибет, която е наричано „покривът на света“, учените установили, че хората са успели да заселят този район не по-късно отпреди 53 хиляди години.
Археолози от университета в Рединг във Великобритания, след като изследвали дървена пръчка на 300 000 години, стигнали до заключението, че тя е била предназначена за хвърляне.
Авторите на ново изследване на стари находки смятат, че Homo sapiens достигнал територията на съвременен Китай хиляди години по-рано, отколкото предполагаха антрополозите.
В югозападната част на Франция, в дълбините на пещера, почива може би първата жертва на убийство в историята на Европа. Вероятно то е извършено с тъп предмет като каменна брадва, а жертвата е починала след известно време от получените травми.
Палеоантрополози изследваха два млечни зъба, открити в индонезийската пещера Сонг Терус на остров Ява. Изглежда, че единият от тях е принадлежал на много късен Хомо еректус (Изправения човек), живял преди повече от 80 хиляди години, докато другият е принадлежал на сапиенс.
Парче от бивна на мамут на 37 000 години с четири издълбани дупки, намерено в пещера в Германия, е било инструмент за правене на въжета, а не произведение на изкуството, както се смяташе досега, смятат изследователи, които са публикували своите изводи в списанието Science Advances.
След като изследвали пещера на платото Цинхай-Сицзян в Тибет, която е наричано „покривът на света“, учените установили, че хората са успели да заселят този район не по-късно отпреди 53 хиляди години.
Авторите на ново изследване на стари находки смятат, че Homo sapiens достигнал територията на съвременен Китай хиляди години по-рано, отколкото предполагаха антрополозите.
Нова база данни на древни хора разкри подробности за произхода на предразположеността на съвременния човек към много заболявания.
Археолози са открили в Мароко 85 древни следи от човешки стъпки. Оптичното датиране показало, че възрастта им е около 90 300 години.
Радиовъглеродно датиране на костни артефакти от късния мустерски (неандерталски) и оринякски (кроманьонски) културни слоеве, разкопани на археологически обекти в Белгия, сочи, че Мустерската култура е изчезнала в региона преди между 45,9 и 42,9 хиляди години.
Първите съвременни хора, заселили се за постоянно в Европа, са се заселили в Крим преди около 37 000 години, според анализ на тяхна ДНК.
Авторите на ново проучване казаха, че сега сухата зона на Източното Средиземноморие някога е била зелени поляни, през които нашите предци са мигрирали от Африка.
Каменни топки на 1,4 милиона години, които учените открили в древно човешко място в долината на река Йордан, озадачават много експерти.
Археолози и антрополози от Китай и САЩ откриха мащабно свидетелство за лов на глави в праисторическа Азия. По време на разкопки на древно селище, съществувало в Североизточен Китай преди около 4100 – 4500 години, те открили погребения, съдържащи останките на 41 обезглавени тела, всички от които принадлежали на жени и деца.
Хората – може би не само сапиенсите, но и нашите изчезнали роднини – може да са носили обувки дори преди повече от 100 000 години.
Антрополози са описали неизвестен досега вид древни хоминини, които са живели в северната част на съвременна Турция преди повече от осем милиона години.
Лицето на човек, смятан за най-стария Хомо сапиенс, откриван някога, може да се види за първи път от каменната ера насам, след като учените възстановиха неговите черти, съобщава The Mirror.
Фосили, открити в Китай, може да принадлежат на трета човешка линия, неизвестна досега на науката. До този извод са стигнали авторите на научна статия, публикувана в Journal of Human Evolution.
Палеоантрополози изследваха два млечни зъба, открити в индонезийската пещера Сонг Терус на остров Ява. Изглежда, че единият от тях е принадлежал на много късен Хомо еректус (Изправения човек), живял преди повече от 80 хиляди години, докато другият е принадлежал на сапиенс.
Археолози от университета в Рединг във Великобритания, след като изследвали дървена пръчка на 300 000 години, стигнали до заключението, че тя е била предназначена за хвърляне.
Изследователи откриха най-древното свидетелство, че хоминините са се убивали и изяждали един друг. В списание Scientific Reports е публикувано изследване на американски учени, в която те представят резултатите от повторен анализ на древен фосил.
Италиански учени и известният бразилски реконструктор на лица Сисеро Мораес пресъздадоха реалистичния външен вид на нисък изкопаем човешки вид.
В югозападната част на Франция, в дълбините на пещера, почива може би първата жертва на убийство в историята на Европа. Вероятно то е извършено с тъп предмет като каменна брадва, а жертвата е починала след известно време от получените травми.
Антрополози са изследвали останките на 217 древни хора, открити в България, Румъния, Унгария и Чехия. Сред тях били петима представители на Ямната култура.
