Във „възродителен“ процес са 868 местности с турско-арабски корени от община Стара Загора и той е на финалната права. Временната комисия с председател Михаил Михайлов – общински съветник от „Атака“, избрана през февруари месец миналата година, е готова с новите имена. На предстоящото заседание през месец май те ще бъдат предложени за одобрение от местния парламент.
Още: Ето колко домакинства в Стара Загора ще сменят старите си печки с климатици
Още: Над 700 маскирани персонажи гонят злото през март в Стара Загора
Задачата на временната комисия била да изготви цялостна стратегия по промяна на чуждите топоними с такива, които да отговарят на нашата история и традиции, а преводът на имената отнел на комисията повече от една година.
„Благодаря на Общинска администрация и на външните консултанти, които се включиха в работата ни“, каза председателят й Михаил Михайлов пред журналисти вчера.
„Забелязахме тенденцията, че в планинските села се налагат доста по-малко промени, за разлика от населените места, които са в равнинната част на общината. Запазило сме топонимите с тракийски корен“, уточни Михайлов.
Още: Поне веднъж седмично районните инспектори ще посещават селата до Стара Загора
Още: Кампания "Бъдеще без алкохол" организира община Стара Загора
Той даде пример със село Казанка, в което от близо 140 имена, за превод и замяна е имало само 10. В землището на Стара Загора от около 140 имена, промяна има в 50.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Старозагорци се поклониха пред делото на Апостола
Още: Община Стара Загора награди балетната трупа на държавната опера
Бяха дадени и примерите за „Ахчатахта“, което ще бъде сменено с „Трапезата“, и „Съборената кюприя“, която се превежда на „Падналият мост“.
Михайлов подчерта, че няма място за притеснение от хората, които имат имоти в предложените за преименуване местности, защото няма да се налага подмяна на нотариални актове и документи за тях.
„Новите имена ще влязат в сила с решение на Общинския съвет, което ще вземем през май. След това всеки документ ще се издава със съответното сменено име. Не се очаква административно объркване, тъй като местностите имат и индификационни номера, а не само названия“, уточни и Антон Андонов - общински съветник от ВМРО – БНД, член на Временната комисия.
Още: Стара Загора с впечатляващ възход в престижна класация на европейските градове
Още: Седем вдъхновяващи филма превръщат Стара Загора в желана кинодестинация
До голяма степен е използван буквален превод, но членовете на комисията са се съобразили и с конкретни исторически и географски особености на районите, в които са местностите, за да бъдат максимално разбираеми.
Освен превод на български обаче комисията предлага смяна на наименованията по почина от т. нар. „Възродителен процес“ през времето на социализма като например „Асанов трап“ ще е стане „Асенов трап“, „Хаджиибрямов кладенец“ се преименува на „Хаджиев кладенец“, “Аръшов дол“ ще е вече „Ръшов дол“, „Мехмедова кория“ ще стане „Манолова гора“.
В брифинга участваха също общинският съветник Пламен Енев и външните консултанти Диана Атанасова - началник на отдел „Култура“ на Община Стара Загора, Петър Калчев - директор на Регионалния исторически музей, и проф. Иван Танев от Тракийския университет.
Другите членове на комисията – общинските съветници Димо Димитров и Николай Овчаров, както и другият външен консултант д-р Християн Атанасов от Българската академия на науките, не участваха в брифинга.
Според аргументите, които изтъкнаха вносителите през февруари месец 2017 г., топонимите с турско-арабски имена са трудно произносими и лишени от съвременно звучене. Това са чужди на нашата традиция и история думи. Не отговарят и на изискванията на българското законодателство. А също и че според Указ №1315 от 1975 год. на Държавния съвет по онова време, който е в сила и до днес, "Наименованията трябва да отразяват богатството и красотата на българския език, да са благозвучни, разбираеми, лесни за произнасяне. Да внушават чувство за достойнство и гордост."
Всъщност обаче пълният текст на визирания чл. 4 е следният: „“Наименованията трябва да отразяват богатството и красотата на българския език, да са благозвучни, разбираеми, лесни за произнасяне и кратки, да внушават чувство на достойнство и гордост у строителите на развитото социалистическо общество“.
