Мнозинството от българите градят представите си за боевете на Шипченския проход от едноименната ода на Иван Вазов, като с готовност рецитират, че "три деня младите дружини как прохода бранят". Всъщност битките са три – по една през юли, август и септември, една от друга по кървави.
Още: Новините: Най-важното за деня, 23 февруари (неделя)
Още: Прогноза за времето - 24 февруари 2025 г. (понеделник)
Кратка справка в топонимията на Балкана показва, че върховете Шипка и Свети Никола (Столетов) са два различни върха. Големият паметник с лъва е издигнат на връх Свети Никола (1326 м), докато плоският връх Шипка (1232 м) се намира на 1 км северно от него. В седловината между тях сега минава шосето от Казанлък за Габрово. Двата върха тогава представлявали крайни опори на отбранявания район.
ПЪРВА БИТКА (4-16 юли/7-19 юли 1877 г.)
След като император Александър ІІ обявява войната на 12/24 април 1877 г., турските власти разполагат с достатъчно време за инженерна подготовка на бъдещия театър на бойните действия.
Още: Седмична прогноза за времето за 24 февруари - 2 март 2025 г. (ГРАФИКА)
Още: Скиор почина след удар в дърво край писта в Пампорово
Като оценява стратегическото значение на Шипченския проход, османското командване изгражда на него пет последователни позиции, осигуряващи защитата практически от всички страни. Отбраната е възложена на отряд от 4700 офицери и войници с командир Ахмед Хулюси паша.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Руското командване поставя на Предния отряд (включващ Българското опълчение) с командир ген. Гурко задачата да установи контрол над проходите в Стара планина. Предният отряд преминава Стара планина през Хаинбоазкия проход и във взаимодействие с Габровския отряд нанасят комбиниран удар от север и юг. След ожесточени боеве от 4 юли до 7 юли частите на Габровския и на Предния отряд се съединяват на билото. Понесените загуби са 350 убити и ранени. Турските загуби не са известни.
Предният отряд се изтегля на юг, а охраната на прохода е поверена на Габровския отряд (Стрелкова бригада, 30-и Донски Казашки полк, 36-и Орловски пехотен полк и 10 оръдия).
ВТОРАТА БИТКА (9-14 август/21-26 август 1877 г.)
Още: Прогноза за времето - 23 февруари 2025 г. (неделя)
Още: "Заради студа": Спряха частично ремонта на "Дунав мост"
В началото на август 1877 г. Опълчението е придадено към Шипченския отряд. То изнася основната тежест от августовските боеве на Шипченския проход заедно с 35-и пехотен брянски полк и 36-и орловски полк. А защо става така, че боевете продължават 6 дни, но Иван Вазов слави само "3 деня" от 9/21 до 11/23 август? Не греши ли нещо народният поет?
След като ген. Столетов докладва, че вижда като на длан в полето лагера на Сюлейман паша, към Шипченския проход с ускорен марш са насочени подкрепления от руския 8-и армейски корпус. За тяхното пристигане обаче са необходими 3 дни. Турците обаче не чакат, те бързат към Плевен.
На 9 август започва героичната борба за удържане на прохода. Срещу неговите 7500 защитници се изправя добре обучена 27-хилядна турска армия.
В боевете е сериозно ранен командирът на 14-а пехотна дивизия ген. Михаил Драгомиров. Убит е командирът на руския Габровски отряд ген. Валериан Дерожински.
От 12/24 август Опълчението (без 5-а дружина) е изтеглено от Шипченската позиция в Габрово за възстановяване и превъоръжаване.
Боевете продължават още 3 дни, но руските сили вече са почти удвоени с подкрепления почти до 15 хиляди души.
Сумарните турски загуби са огромни - общо са убити и ранени 223 офицери и 6527 войници. Но и Шипченският отряд заплаща подвига си с убити и ранени 108 офицери и 3348 войници, представляващи около половината състав на отряда. Общите загуби на двете воюващи страни са почти 10 хиляди души.
ТРЕТА БИТКА (5/17 септември 1877 г.)
Тази битка идва съвсем неочаквано за бранителите на прохода и представлява последният неуспешен опит на Централната османска армия да вземе инициативата. Турците почти нямат шансове за значим успех, защото руските сили са увеличени до 19 685 офицери и войници със 79 оръдия. Срещу тях Сюлейман паша противопоставя малко над 26 хиляди офицери и войници с 51 оръдия.
Атаката тръгва около 3 часа през нощта. В първа линия настъпват доброволци от трите "табора на обречените". На Орлово гнездо загиват 75% от защитниците и след около 2 часа позициите са превзети от турците. Отбити са по три атаки срещу връх Свети Никола и по-далечния връх Кючюк Йешилтепе.
Известно е описание как малко преди обед войниците на 56-и Житомирски пехотен полк се строили в каре с натъкнати щикове на пушките и без вик "ура" в пълна тишина тръгнали в контраатака. Мрачната решителност на руснаците заставила турците на Орлово гнездо веднага да побягнат надолу. В много описания на събитията обаче се твърди, че е имало ожесточен ръкопашен бой.
Към 14 часа боят затихва. Загубите на руснаците са над 1000 убити и ранени войници и офицери, турците губят 1385 убити и ранени. Това е най-кървавият ден при цялата отбрана на Шипченския проход.
След това двете страни преминават към стратегическа отбрана, известна като Стоенето на Шипка, продължило до 29 декември/9 януари 1878 г. По-сериозен опит за овладяване от османски части на връх Свети Никола е направен на 30 октомври/11 ноември, но е незабавно отбит.
Руските позиции са разширени и укрепени със землянки, блиндажи и други землени съоръжения. Снабдяването със зимно облекло е силно затруднено. С настъпването на зимата рязко се увеличават загубите от болести и измръзвания – 9500 болни срещу 700 убити и ранени офицери и войници.
Ежедневният доклад на генерал-лейтенант Фьодор Радецки до Главната квартира на Действащата руска армия "На Шипка всичко е спокойно" става крилата фраза. Изключително трудните зимни условия са пресъздадени от художника Василий Верешчагин в триптиха „В окопите на Шипка“. В началото на януари настъплението на руския Южнен отряд и битката при Шейново водят до разгром и пленяване на Централната османска армия.
За значението на отбраната на Шипченския проход по-късно генерал-лейтенант Фьодор Радецки ще напише: "Шипка – това е заключена врата. През месец август тя удържа един тежък удар, с който Сюлейман паша се помъчи да я пробие, за да мине в Северна България, да се съедини там с Мехмед Али паша и с Осман паша, за да разкъса руската армия на две части и да ѝ нанесе решително поражение. Следните 4 месеца Шипка приковаваше 40 000 турска армия, отвлече я от другите пунктове на театъра на военните действия и с това улесни успеха на другите два наши фронта. Накрая същата тази Шипка подготви капитулацията на една втора неприятелска армия, а през януари тя послужи като отворена врата за победоносното шествие на една част от нашата армия към Цариград".
Автор: Ганчо Каменарски
