Археологическото наследство е под земята и се води публична държавна собственост. Това е и причината археологическите обекти у нас, които са общо около 400 000, по един или друг начин да са обект на посегателство от иманяри и незаконен интерес.
Още: Новините: Най-важното за деня, 23 февруари (неделя)
Още: Прогноза за времето - 24 февруари 2025 г. (понеделник)
Това каза главен инспектор Ангел Папалезов, началник сектор „Културно-исторически ценности“ при Главна дирекция „Национална полиция“.
„Най-многото официално регистрирани престъпления с културни ценности има при кражбите на съвременно изкуство от домове и офиси, икони и утвар от църкви и параклиси“, обясни той. „Освен престъпления, свързани с културно-историческо наследство, те се водят и престъпления срещу собствеността. При тях собствениците им имат интерес да ги открият и върнат и затова подават сигнали в полицията“, коментира главният инспектор.
Според него е нужно да се мисли за обмен на информация между различните институции и за по-добра стиковка, която да позволи по-бързи действия при получаването на сигнал. „Необходимо е също така да се помисли за повишаването на капацитета на звената, противодействащи на този вид престъпност с хора и техника“, уточни Ангел Папалезов.
Още: Седмична прогноза за времето за 24 февруари - 2 март 2025 г. (ГРАФИКА)
Още: Скиор почина след удар в дърво край писта в Пампорово
„Все пак културното наследство на България е един от основните ресурси на държавата, позволяващи нейното развитие и добро име“, каза още той. По думите му кражбите от музей спадат. „Трябва да се отбележи, че тази година нямаме нито една регистрирана кражба от музей“, посочи главният инспектор.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Регистрираните посегателства върху културното наследство намаляват. Според официалната статистика за периода 1 януари 2017 г. – 31 юли 2017 г. броят на регистрираните заявителски материали, свързани с престъпления с културно-историческото наследство, е 64. За същия период на 2016 г. те са били 74, заяви Папалезов.
„Иманярството обаче е силно латентно и поради този факт може да се каже, че реалната обстановка е доста по-различна. България е страна, където почти до всеки град и село има археологически обект, което пък е притегателен център за търсачите на антики. Те постоянно ги посещават и извършват набези“, обясни той.
„В същото време ресурсът на МВР не позволява да се осигури охрана на всеки обект и така, голяма част от набезите остават скрити. За такива сигнализират обикновено, когато има обход на археолози“, посочи Ангел Папалезов. По думите му за ниската регистрация на подобен тип престъпления допринася и фактът, че археологическите обекти, в по-голямата си част, се намират в труднодостъпни местности, гори и земеделски земи. „Подобни констатации навеждат на мисълта, че трябва да се мисли за по-специфични мерки. Едни от тях трябва да гарантират охраната на археологическото наследство, а при други трябва да се мисли за взаимодействие и обмен на информация с местната власт, регионалните музеи и дори с горските стопанства и земеделските производители“, каза още главният инспектор.
Още: Прогноза за времето - 23 февруари 2025 г. (неделя)
Още: "Заради студа": Спряха частично ремонта на "Дунав мост"
Що се отнася до България и мястото й на черния пазар на антики, тя е донор. Но в последните години „стоката“, която идва от нея става все по-малко предпочитана, защото се предлагат много фалшификати. 70-80% от онова, което се опитват да продадат нашите търговци е менте, коментира Папалезов.
„Това се дължи на факта, че иманярството у нас е практикувано дълго време от много хора. Слоят, в който те търсят предмети под земята, е тънък – не повече от 40-50 сантиметра“, посочи той и допълни, че на практика те отдавна са изровили онова, което може да бъде изровено лесно. „Сега, ако намерят нещо, то или е недостатъчно или не толкова ценно. За да се компенсира липсата на находки, често замесените в схемите, прибягват до поръчка на фалшификати“, коментира Ангел Папалезов.
„Европейският пазар се интересува стоката да има документален или декларативен произход. Там обаче човек лесно може да се сдобие с документ, че законно притежава стари монети или предмети“, обясни главният инспектор. „В него обаче не се описва конкретно всяка един от тях. Така на практика с този един документ всичко, което е пристигнало, дори като незаконно придобито, вече може да се търгува законно“, каза още той.
