Б.Димитров: Македония да признае геноцида срещу българите

След поклон пред жертвите на коминтерновския македонизъм, в много по-спокойна атмосфера, може да започнат разговорите за добросъседските отношения между България и Македония. Това каза историкът Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей.

Още: Новините: Най-важното за деня, 23 февруари (неделя)

Още: Прогноза за времето - 24 февруари 2025 г. (понеделник)

По думите на Божидар Димитров, след ветото, което 13 страни наложиха върху определянето на дата, от която Македония да започне преговори за влизане в Европейския съюз, бяха посочени и трите проблема, с които Македония трябва да се справи. Единият от тях засяга България и той гласи – установяване и поддържане на добросъседски отношения с България, а другите два са проблема с Гърция и правосъдието.

„В България много хора започнаха да се питат какво означава "добросъседски отношения" и как те трябва да се формулират. Като начало мисля, че Македония трябва да осъди геноцида над българите в Македония, който беше извършен в първите месеци, след като Югославската Комунистическа партия завзе властта на територията на бивша Кралска Югославия. Както е известно, тогава, между септември 1944 година и януари 1945 година, бяха избити хиляди българи, и то – елитът на българското население в републиката – лекари, учители, юристи, военни и т.н. Според македонски данни, числото на избитите българи е над 30 000.

Постепенно бяха установени местата, където без съд и присъда са извършвани масовите екзекуции. Едно от тези места е скопското кале, където на т.нар. от самите скопияни Кървав Божич са били избити над 1000 войници и фелдфебели. Коледа или Божич на местния български диалект, е само след няколко дни. Един първи знак, че Македония желае да поддържа добросъседски отношения с България може да е - македонският политически елит да осъди това зловещо деяние. Затова предлагам, македонският президент или министър-председател, или и двамата заедно, на Коледа да се поклонят пред лобното място на избитите българи. Това ще бъде много добре прието в България и от там нататък могат в много по-спокойна и добронамерена атмосфера да започнат разговорите, след този поклон пред жертвите на коминтерновския македонизъм”, каза Божидар Димитров.

Още: Седмична прогноза за времето за 24 февруари - 2 март 2025 г. (ГРАФИКА)

Още: Скиор почина след удар в дърво край писта в Пампорово

Кървавата Коледа /Кървавият Божич/

Репресиите срещу цвета на българската интелигенция във Вардарска Македония започват на 26 декември 1944 г. По заповед на Светозар Вукманович – Темпо в Дома на Армията в Скопие са избити 72 български офицери, командири на двата новосформирани македонски батальони, отказали да заминат да се бият за сърбите на Срем. През следващите дни в Скопското кале са избити над 1000 войници и фелдфебели.

На 7 януари 1945 г. – Коледа по стар стил, по пряко нареждане на Тито са избити над 1200 души по предварително подготвени списъци от Севтозар Вукманович – Темпо и Лазар Колишев – Лазо Колишевски. В Скопие са избити 63 души, във Велес – 54, в Куманово – 48, в Битоля – 36, в Щип – 77, край Владимирово, Беровско – 330.

Над 700 души са избити в местността Седлото, между Охридското и Преспанското езеро по пътя към Отешево.

Още: Прогноза за времето - 23 февруари 2025 г. (неделя)

Още: "Заради студа": Спряха частично ремонта на "Дунав мост"

В концентрационен лагер е превърнат остров Голям град в Преспанското езеро, в който са избити няколко хиляди членове на ВМРО, включително и войводи на организацията, участвали в освободителните борби.

Кървавата Коледа поставя началото на комунистическите репресии над българското население в Македония, при които по официални данни, са избити над 23 000 души, а повече от 130 000 души са изселени, въдворени за принудително заселване в други части на Югославия или са затваряни в концентрационните лагери – Ясеновац, Ямите, Голи Оток. В скопския затвор Идризово загиват над 4000 души, активни членове на ВМРО.

800 членове на ВМРО са избити в лагера край Добой, Босна.

Редактор: Десислава Ушатова