Хартиени бюлетини или машинен вот? Този въпрос притесняваше голяма част от политическия елит от 47-то Народно събрание. Доста време преди да удари последният звънец за народните представители, ГЕРБ и БСП внасяха в парламента предложения за връщане на хартиените бюлетини, паралелно с машинното гласуване. Повече от две седмици се опитваха да ги вкарат в дневния ред с подкрепата на ДПС, но съвместните им усилия се провалиха. В последните дни на парламентарния живот и "Възраждане" също предложиха промени в изборния закон, които предвиждаха броене на разписките от машинното гласуване, което не успя да мине.
Още: Насилие в София: германски медии за акцията на "Възраждане"
Още: След погрома на "Възраждане": "Протестът им ще уплаши и ще има обратен ефект"
Партиите
Само един глас от групата на БСП в 47-то Народно събрание спря връщането на хартиените бюлетини в дневния ред на парламента в края на юни. Това беше вотът на Крум Зарков. В интервю пред Actualno.com той отговоря, че гласувал по убеждение, пък и е спасил "БСП от това да се окаже в неприятната ситуация в може би последните дни на парламента да се обяснява защо гласува с ГЕРБ и ДПС срещу всички останали по толкова чувствителен въпрос като изборните правила" .
По време на опитите отново да се върнат хартиените бюлетини Ивайло Мирчев, депутат от "Демократична България", коментира пред Actualno.com, че връщането им до някаква степен е израз на безпомощност от т.нар "хартиенета коалиция" (ГЕРБ, БСП и ДПС). "С връщането на хартиените бюлетини те ще спечелят няколко депутати в новия парламент."
Още: ДПС на Доган: Няма да бутаме кабинета "Желязков" засега, Росен Карадимов е свързан с Пеевски
За Мирчев хартиената бюлетина е изключителен риск, свързан с манипулацията от гласуването до преброяването на протоколите и преференциите. "Не стига един Бойко Рашков, който да спре манипулацията от изборите", споделя още народният представител от ДБ.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: "Добре, че не стреляха яйца с боя по БНБ": Делян Добрев за "Възраждане", еврото и бюджета
Още: 3 години без 1 ден война в Украйна: 100 литра червена боя пред руското посолство (ВИДЕО)
На въпроси към т.нар хартиена коалиция (ГЕРБ, БСП, ДПС) защо предпочитат хартиените бюлетини пред машинния вот - Actualno.com не получи никакъв отговор от тяхна страна.
Какво стана след промените в Изборния кодекс
След парламентарните избори през април, 2021 г. Изборният кодекс беше изменен така, че във всички секции с над 300 избиратели по списък да се гласува само с машинно устройство. Свързахме се и с председател на Секционна избирателна комисия (СИК) от село Очин дол, Врачанска област, където населението е под 300 души. По думи на Калоян Поповски, председателят на СИК, след протичането на последните парламентарни избори не е имало невалидни хартиени бюлетини, а единствено празни. В списъците е нямало т.нар. "мъртви души", но е имало хора, които не са живеели на съответния адрес и съответно не са имали възможността да гласуват. Въпреки че от 120 души са гласували 80, то отивайки към ЦИК да предадат готовите протоколите се оказало, че всички СИК-ове с машинен вот са били много по-бързи от тях. Поповски допълва, че със сигурност много по-трудно се обработват хартиените бюлетини спрямо машинния вот.
Още: Тагарев: Депутатите се хванаха на въдицата бързо да приемат декларация за Украйна
Още: Вандализъм, излагация: Слави Трифонов за изстъпленията на "Възраждане" пред представителството на ЕК
Затова как през последните два парламентарни вота предпочитат да гласуват гражданите - с хартиени бюлетини или с машини, се допитахме до Института за развитие на публичната среда.
По техни данни избирателите упражнили правото си на вот машинно в 9 401 секции през юли 2021 г. и в 9 350 секции през ноември 2021 г. Активността в секции е съответно е била 38% и 35.4%
Почти година след въвеждането на изцяло машинно гласуване в секциите с над 300 избиратели не е направено проучване за ефектите нито от изборната администрация, нито от политическите партии.
"Застъпниците за връщането на хартиените бюлетини твърдят, че избирателите им се затрудняват при упражняване на машинния вот и това ги възпира от гласуване. Това политическо говорене обаче не е подкрепено от конкретно проучване или данни", заявяват още от Института, въпреки че това са основните тези на ГЕРБ и БСП, с които те оправдават предложенията си за възстановяването на т.нар. "смесено" гласуване.
За Института за развитие на публичната среда, ако технологията на гласуване с машини се разясни с мащабна информационна кампания, навременна и таргетирана според потребителите, тя ще успокои страховете на възрастните хора, когато има такива и няма да се използва с политически характер.
Какво сочат докладите и как гласуват в Европа
Доклади и проучвания на международни организации, анализиращи изборния процес, посочват, че в Европейският съюз с машинно устройство се гласува в различни по вид избори в още три държави - Белгия, Франция и Швейцария. Естония е с "най-либерален" режим на гласуване, като там избирателите могат да подадат гласа си онлайн. Назад във времето машини за гласуване са били използвани в Германия, Холандия, Ирландия и Великобритания.
От Института припомнят, че още през 2004 г. в свои препоръки Съветът на Европа посочва, че системите за електронно/машинно гласуване трябва да предоставят тайно и пряко избирателно право. Да са добре проектирани и изработени, да не затрудняват потребителите и да предоставят възможности за поверителност, проверка и точност.
"Въпреки че на изборите през юли и ноември имаше незначителен брой преустановили работа машинни устройства, това не спря изборния процес. Нямаше и оспорване на резултатите от нито един от участниците в изборите", добавят още от Института.
Как се стигна до машинния вот и промените в Изборния кодекс
Actualno.com припомня, че машинното гласуване беше предложено от "Има такъв народ" и подкрепено от БСП, "Демократична България" и "Изправи се! Мутри, вън!" през април 2021 г. Народното събрание отмени и ограничението в Изборния кодекс, което забраняваше откриването на повече от 35 избирателни секции в държави извън Европейския съюз. Приетите от депутатите промени позволяват в държави като Великобритания, САЩ, Канада и Турция да се разкриват повече пунктове за гласуване. С тях се премахват дългите опашки и чакането с часове, на което бяха подлагани българите зад граница, които искат да гласуват на национални избори.
