Гражданите на Европейския съюз, намиращи се в държави извън Съюза, ще могат да се обръщат за закрила към българското посолство или консулство, ако в съответната страна няма представителство на собствената им държава. Те ще се ползват със същите права, с каквито са и българските граждани. Това предвижда прието постановление на Министерския съвет за предоставяне на консулска закрила и участие в мерките за координация и сътрудничество за улесняване на консулската закрила на непредставени граждани на Европейския съюз в трети държави от задграничните представителства на България.
Още: Насилие в София: германски медии за акцията на "Възраждане"
Още: След погрома на "Възраждане": "Протестът им ще уплаши и ще има обратен ефект"
Случаите на консулска закрила включват арестуване или задържане, когато лицето е жертва на престъпление, при тежка злополука или тежко заболяване, смърт, помощ и репатриране при извънредна ситуация, нужда от временни документи за пътуване и др.
В случаите, когато на непредставените граждани на Европейския съюз е оказана от страна на България консулска закрила, свързана с предоставяне на финансова помощ, от тях ще се изисква да поемат задължение да възстановят единствено онези разходи, които при същите условия би трябвало да бъдат поети от гражданите на държавата ни. Така направените разходи за консулска закрила от страната ни подлежат на възстановяване от държавата-членка, чийто гражданин е потърсил нашето дипломатическо или консулско представителство.
По същия начин българските граждани, които са получили консулска закрила от държава-членка, са длъжни да възстановят Министерството на външните работи на България равностойността на направените разходи за консулска закрила в качеството им на непредставени граждани на Европейския съюз.
Още: ДПС на Доган: Няма да бутаме кабинета "Желязков" засега, Росен Карадимов е свързан с Пеевски
