Избирателната активност е голямата неизвестна на тези избори и в нея се крие ключът към следващия парламент, заяви в интервю за БГНЕС социологът Евелина Славкова от „Тренд“.
Още: Насилие в София: германски медии за акцията на "Възраждане"
Още: След погрома на "Възраждане": "Протестът им ще уплаши и ще има обратен ефект"
„Основните изненади, които очакваме са свързани с избирателна активност. Може би изненадата ще се състои в това, че ще имаме изключително ниска активност, малко над 30%. Трудно ми е да говоря в някакви конкретни стойности, но ще бъде ниска. Когато тя е ниска, имаме повече неизвестни в данните. Формулата „5+2“ (5 сигурни партии и 2 на ръба – бел. ред.), която почти всички агенции коментирахме, може да бъде променена на база на избирателната активност. Без да звучи оправдателно, но ние също сме поставени в ситуация, в която не знаем различните електорати как ще реагират по време на пандемия“, предупреждава Евелина Славкова.
Според социолога, до момента наблюдаваме вяла предизборна кампания.
„Не само, защото коронавирусът оказа влияние с невъзможността да се събират много хора на едно място, но и за това, че е изцяло свързана с COVID-темата. Наблюдавам внимателно всички дебати в медиите, основните акценти в които са свързани с коронакризата. Другите пък са свързани с опита на извънпарламентарните политически формации да образуват един вид фронт срещу ГЕРБ“, аргументира тя думите си.
Още: ДПС на Доган: Няма да бутаме кабинета "Желязков" засега, Росен Карадимов е свързан с Пеевски
Анализаторът припомни още, че за определен период след летните протести на 2020 г. основните социологически агенции са мерили паритет между двете основни партии – ГЕРБ и БСП, откъдето са се формирали и очаквания за по-яростна предизборна битка, но такава не се наблюдава в момента.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: "Добре, че не стреляха яйца с боя по БНБ": Делян Добрев за "Възраждане", еврото и бюджета
Още: 3 години без 1 ден война в Украйна: 100 литра червена боя пред руското посолство (ВИДЕО)
За изненада с избирателната активност социологът намекна и при БСП, чиито електорат е съставен предимно от по-възрастни хора, за които също не се знае как ще реагират заради страха от COVID-19. Ниската избирателна активност повдига и много въпросителни за тези политически формации, които са около или малко под 4-процентовия праг за влизане в парламента, като „Изправи се! Мутри вън!“ или ВМРО например. Това прави изключително трудно за прогнозиране дали те ще намерят представителство в следващото Народно събрание, отбеляза Евелина Славкова.
„Ситуацията се променя и е подвластна на пандемията“, категорична е тя и допълва: „През годините избирателната активност става все по-ниска и по-ниска. Сега тя ще се дължи на страха на хората, но и на това, че част от избирателите не виждат за кого ще гласуват. Не виждат политическа сила, която да припознават“.
Според нея основните хипотези за изхода от вота на 4 април са три. Първата зависи от това колко мандата ще спечелят сегашните управляващи от ГЕРБ. Колкото повече са те, толкова по-лесно ще им бъде за съставянето на кабинет, отчита социологът, но повдига въпроса: Дали обаче техни естествени партньори, в каквито се превърнаха ВМРО например, ще успеят да намерят място в следващия парламент? „Зависи дали ГЕРБ ще умее да си намери партньори, защото ще бъде изключително трудно да управляват с кабинет на малцинството, не мисля, че има такъв шанс“, категорична е тя.
Още: Тагарев: Депутатите се хванаха на въдицата бързо да приемат декларация за Украйна
Още: Вандализъм, излагация: Слави Трифонов за изстъпленията на "Възраждане" пред представителството на ЕК
Втора хипотеза е свързана с евентуално обединение около БСП от по-малки формации, които да направят фронт срещу ГЕРБ. Разликата обаче между ГЕРБ и БСП я прави по-малко вероятна, смята социологът.
Третата хипотеза пък е невъзможност да се състави правителство, което ще доведе до нови избори. „По време на кампания всички казват, че са против другите и се опитват да пазят името и позициите си, а след изборите всички политическите формации стават доста сговорчиви и успяват да намерят формулата. Има аргумент да намерят формулата и той е продължаващата пандемия и икономическите последици от нея, за да не се държи държавата в политическа нестабилност. Формулата съществува, въпросът е коя от политическите сили ще я припознае“, коментира в заключение Евелина Славкова.
Още: "Тренд": Пет сигурни формации в следващия парламент
