Централната избирателна комисия (ЦИК) смята, че политическите и гражданските протести срещу разпределението на мандатите не трябва да се насочват към Комисията. Резултатите от изборите се оспорват пред Конституционния съд, каза един от говорителите - Александър Андреев и припомни, че ЦИК е само прилагащ орган, който изпълнява законовите разпоредби, предаде БНР.
Още: Насилие в София: германски медии за акцията на "Възраждане"
Още: След погрома на "Възраждане": "Протестът им ще уплаши и ще има обратен ефект"
"Ако има някакво недоволство, то не би следвало да бъде насочено към Централната избирателна комисия като правоприлагащ орган, а съответно към искане за законодателни промени. Оспорването на проведените избори става пред Конституционния съд. Ако смятат да подадат жалба, то не могат да я подадат чрез Централната избирателна комисия, а следва да я подадат до някой от органите по член 150 от Конституцията. Това са президентът, Министерският съвет, една пета от народните представители, Върховният касационен съд, Върховният административен съд и главният прокурор. Всеки един кандидат, партия, коалиция или инициативен комитет могат да подадат съответно искане за оспорване на резултатите в седемдневен срок от обявяване на резултата, след което органът има право да внесе до 15 дни пред Конституционния съд жалбата за оспорване на изборите", посочи той.
