Фестивалът „София диша”, който представя културния живот в столицата през целия август, предлага възможност и за среща с уникални хора. Такъв човек е и младата театрална режисьорка Рене Карабаш. Тя участва с много интересен проект – театър в ... автомобил.
Още: Анета Василева за "наритването" на сгради днес
Рене изпъкна и с друго – заразяващата ѝ аура е толкова силна, че диктофонът отказа да я приеме от първи опит. Наложи се да повторим интервюто, но от това не ни заболя – най-вече защото се оказа, че не сме първите „пострадали” от излъчването на Рене. Тя ни сподели, че преди време е давала интервю за онлайн телевизия и връзката е изчезнала, изгубена някъде в аурата ѝ. Ето какво сподели Рене за Actualno.com.
Разкажи ни първо малко повече за пиесата – за нейния произход, за идеята като цяло?
Пиесата се казва „Театър в колата” и е направена по текст на Захари Карабашлиев. Сцената е, както сами видяхте, една най-обикновена лека кола. Защо кола – ами идеята е да се скъси максимално дистанцията между зрители и актьори, за да може връзката между тях да стане още по-силна и преживяването да е по-пълно.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Петър Кичашки: Не е гаф, че Тръмп нарече Зеленски диктатор, добре калкулирано поведение е (ВИДЕО)
Защо избра точно тематиката за липсата на комуникация между хората – по-негативен поглед върху живота и по-драматичен жанр? Кой всъщност е любимият ти жанр?
Мисля, че тематиката засяга абсолютно всеки един от нас. Според мен театърът помага на хората да се огледат и то да се огледат навътре в себе си, да вникнат в проблема. Театърът е абсолютното лекарство за много от моралните проблеми на обществото, за страха дори сред хората. Театърът отразява отлично тези проблеми и ни позволява да ги видим като на длан.
Така или иначе любимият ми жанр е драмата, също и черната комедия. Облечена съм в черно и съм „за” драмата, защото това са пиеси, които носят катарзис, през който минават хората. За да се излекуваш от нещо, трябва да минеш през този катарзис.
Още: "Целта на Борисов и Пеевски е да не отидат на съд, не да управляват" (ВИДЕО)
Кино или театър?
Театър. За мен театърът е много по-органичен, там всичко се случва сега, на сцената. На сцената актьорите наистина плачат, наистина се смеят и то пред зрителите.
Любима пиеса?
Последно гледах „Йерма” и тя оправда напълно очакванията ми, бях много впечатлена. Пиесата се играе в Театъра на Армията. Точно това е типът театър, който бих искала да правя и аз. Пиесите на границата на танцовия театър могат да покажат много заради езика на тялото – чрез него се демонстрират много добре вътрешните ни вълнения. Не е нужно словото да присъства, а дори да присъства, вълнението е много по-естетично да бъде представено чрез тялото.
Каква е разликата между българския театър и този в чужбина? Ти си учила във Франция, сподели ни впечатленията си?
Разликата е, че там се правят повече по-модерни, авангардни постановки, отделят се пари за такова изкуство. Постановките са по-абстрактни и публиката там е научена, свикнала е с този вид театър. В България например с пиесата ми в колата беше далеч по-трудно – хората, които я видяха за пръв път, започнаха да задават въпроси, не се отпускаха и не искаха да влязат в колата. Според мен ако гледаш традиционен театър и имаш нещо да кажеш, не е уместно да се намесиш, защото това пречи на актьора. Но ако говорим за театър тип „пърформанс”, подобни намеси дори са изискващи. Ако искаш да кажеш нещо, по-добре го аргументирай, а не само да има провокация.
Коя е най-голямата награда за актьорите и театъра?
В частност за мен най-голямата награда е да погледна в очите на хората, които излизат от колата след представлението ми. Когато виждам усмивки, коментари, когато виждам реакция, дори и негативна – най-важното за мен е да не остават безразлични. С една дума бих казала, че аплодисментите са най-голямата награда за актьорите и режисьорите.
Какво мислиш за „София диша”?
Много приятен и свеж фестивал. За предпочитане е улиците на София да изглеждат пъстри и живи така, както е сега, на фестивала, а не да са просто сивите и ежедневни улици.
Интервю на Ивайло Ачев
