В края на 2022 г. и началото на 2023 г. диктаторът Владимир Путин започна координирана кампания, за да предотврати появата на независимо гражданско общество в Русия, в основата на което са ветераните. Вероятно това се случи от страх, че ветеранските групи могат да застрашат стабилността на режима му след завръщането си от Украйна. Кремъл стартира няколко инициативи за сътрудничество с лоялни ветерани и за формиране на контролирани от държавата ветерански организации в подкрепа на постоянната милитаризация на руското общество на федерално, регионално и местно равнище. След три години война страховете на Путин се засилват още повече.
Путин пробва да спре "афганистанския синдром"
Кремъл се стреми да заглуши гласовете, способни смислено да се противопоставят на продължаването на руската агресия в Украйна или да поставят под въпрос решенията на правителството. Вероятно издирваният от Международния наказателен съд в Хага диктатор се опитва да избегне сценария на политическа нестабилност след съветското изтегляне от Афганистан през 1988-1989 г. Той по фалшив начин оформя настоящите си инициативи за ветераните като превантивни мерки срещу повторната поява на „афганистанския синдром“ - популярен руски термин, използван за описване на последиците от неуспеха на съветското правителство да реинтегрира психологически травмираните съветски ветерани в руското общество след завръщането им от Афганистан (войната от 1979-1989, в която СССР е на страната на Афганистан срещу подкрепяните от САЩ, Великобритания, Китай, Иран, Пакистан и Саудитска Арабия муджахидини - бел. ред.).
Снимка: Kremlin.ru
Това е и претекстът на Путин да предотврати появата на групи на гражданското общество, които биха могли да имат доверие сред населението и организационни способности, но може да не останат лоялни към самия диктатор или към неговите решения и действия, анализира американският мозъчен тръст Институт за изучаване на войната (ISW).
Още: Три години война в Украйна: Урсула фон дер Лайен и Антонио Коща пристигнаха в Киев (ВИДЕО)
Дори в сценарий на примирие с Украйна: Путин няма да нареди демобилизация
Експертите добавят, че кампанията на Кремъл за контролирани от държавата ветерански структури показва, че Путин се страхува от рисковете и предизвикателствата, свързани с реинтеграцията на над 700 000 ветерани в руското общество, и поради това остава малко вероятно да се демобилизира напълно или бързо - дори в случай на преговорно решение на войната в Украйна.
САЩ и съюзниците на Киев трябва да вземат предвид страха на Кремъл от появата на групи на гражданското общество от ветерани и демобилизацията, когато оценяват преговорната позиция на Русия и изискванията за траен мир в Украйна и Европа, гласи оценката на института. Тя е дадена на фона на провелата се първа серия от двустранни преговори между делегации на САЩ и Русия в столицата на Саудитска Арабия: За какво се разбраха САЩ и Русия на преговорите в Рияд: Няколко основни момента.
Какви кампании провежда Кремъл, за да контролира ветераните?
Путин официално обяви 2025 г. за „Година на защитника на отечеството“, с което даде знак за нарастващия ангажимент на Кремъл да разшири държавния контрол върху живота на ветераните и гражданското общество. В рамките на тази кампания за централизация Русия стартира четири конкретни инициативи: Държавния фонд „Защитници на отечеството“ през април 2023 г.; Висшето училище по публична администрация „Време на героите“ през февруари 2024 г.; Асоциацията на ветераните от „Специалната военна операция“ („СВО“ - терминът на Кремъл за инвазията в Украйна през 2022 г.) през ноември 2023 г.; и движението „Военно братство“ през октомври 2024 г.
И четирите инициативи, описани подробно по-долу, са част от координираната кампания на Кремъл да гарантира, че ветераните от руската пълномащабна инвазия в Украйна няма да създадат независими организации и няма да дестабилизират руското общество, като не успеят да се реинтегрират поради военните си травми, престъпността и зависимостите. Тези инициативи позволяват на Кремъл да овласти ветерани, които са лоялни към режима, да създаде контролирани от държавата организации, да прочисти и замени сегашния руски елит, който може би става все по-скептичен към военните усилия на Путин, и да ограничи държавното финансиране и подкрепа за други групи на ветерани, които Кремъл възприема като нелоялни. Едновременно с това режимът прилага по-строги закони за цензура.
Снимка: Kremlin.ru
Ветераните извършват престъпления след завръщането си от Украйна
Първият заместник-ръководител на администрацията на президента на Русия Сергей Кириенко е казал на закрито заседание през юли 2024 г., че руските ветерани от войната „се адаптират зле“ към цивилния живот след завръщането си от Украйна и че много от новобранците извършват насилствени престъпления. Увеличаването на престъпленията може да предизвика недоволство, страх или агресия към ветераните сред руските граждани, казал е още Кириенко. Отбелязал е също така, че демобилизацията на руските ветерани от Украйна ще бъде много по-различна от завръщането на съветските ветерани след афганистанската или Втората световна война, тъй като съветското общество е било дълбоко мобилизирано и като цяло по-добре подготвено. Съвременното руско общество не е подготвено да „разбере и приеме“ ветераните в случай на тяхната демобилизация, твърди помощникът на Путин.
Още: Екзекуции на украински военнопленници: Руски командири участват пряко, Путин одобрява
Какво се случва в СССР след войната в Афганистан?
„Афганистанският синдром“ има и клинично определение, равностойно на посттравматично стресово разстройство, но Кремъл го използва предимно в контекста на необходимостта от реинтеграция на ветераните в руското общество, за да се избегнат политически движения, които дискредитират руските власти. Кремъл наблюдава подобни нагласи в Русия от края на 2022 г.
Още: "Нова Ялта": от какво се опасяват в Източна Европа
Съветският съюз възстановява някои граждански свободи през 80-те и началото на 90-те години на 20. век чрез инициативите си „перестройка“ и „гласност“, което дава възможност на съветските ветерани, изпитващи „афганистански синдром“, да създадат свои собствени граждански общества въз основа на колективната си травма. Тези ветерански групи стават разговорно известни като афганци (афганистанци). Появата на афганци в условията на облекчен контрол на информационното пространство и икономическа стагнация допринася за отслабването на комунистическата партия, разочарованието от съветската армия и наборната военна служба и появата на разцепление между съветската военна върхушка и политическото ръководство. Всичко това има общо и със социално-икономическите сътресения в Русия след разпадането на Съветския съюз.
Вътрешната легитимност на Путин се основава на обещанието му, че Русия няма да преживее повторение на „дивите“ години, както се наричат 90-те, характеризиращи се с икономическа стагнация, престъпност и политическа нестабилност.
Снимка: Kremlin.ru
Още: "Новите афганистанци": Кремъл започва да се страхува от военните, завърнали се от фронта
Гиркин и Пригожин: Путин вече спря антикремълски ветерански прояви
Кремъл се сблъска със заплахата от зараждащото се опозиционно движение на ветераните срещу режима на Путин между края на 2022 г. и средата на 2023 г., когато покровители се опитаха да използват руските военнослужещи и ветерани за постигане на лични политически цели. Кремъл не контролираше твърдо руското онлайн информационно пространство, което позволи на определени ултранационалистически фигури да се опитат да насъскат активните военнослужещи и ветераните срещу руското Министерство на отбраната и Кремъл. Лишеният от свобода бивш руски офицер Игор Гиркин (бивш военен министър на т.нар. Донецка народна република), загиналият в самолетна катастрофа ръководител на ЧВК „Вагнер“ Евгений Пригожин и чеченският лидер Рамзан Кадиров започнаха да засилват оплакванията на руските военнослужещи от руското военно министерство, за да изнудват Кремъл да направи политически отстъпки.
Още: Светът съществува, за да бъде разделен: Тръмп и Путин споделят общ светоглед
Гиркин например създава „Клуб на гневните патриоти“ през пролетта на 2023 г., съставен от антипутински настроени ветерани от руската инвазия в Крим и Източна Украйна през 2014 г. - хора, които Кремъл все повече измества на заден план към началото на 2023 г.
Пригожин пък започна бунт през юни 2023 г. и марш към Москва, който в крайна сметка не успя да сплоти руските военнослужещи. С посредничеството на беларуския диктатор Александър Лукашенко ЧВК "Вагнер" спря похода си към столицата, а месеци по-късно Евгений Пригожин намери смъртта си.
Руски военни командири активираха общностите на ветераните от въздушнодесантните войски през януари и март 2023 г., за да повлияят на Путин да назначи отново генерал Михаил Теплински, след като Кремъл уж го е освободил от командването. Тези случаи показват, че към средата на 2023 г. ветераните са започнали да се обединяват в различни групи, че тези групи са били достатъчно смели, за да критикуват руското Министерство на отбраната и че социалните мрежи като Telegram са послужили като платформи, благоприятстващи появата на тези групи.
В края на 2022 г. до средата на 2023 г. Кремъл предприе различни незабавни усилия за централизиране на силите, цензура и репресии, за да елиминира непосредствената заплаха от възникването на антипутинско гражданско общество на ветераните. Затова сега Путин действа все повече с кампании за приобщаване на ветераните под крилото на държавата.
Снимка: Kremlin.ru
Още: Русия може да даде на Украйна милиарди от замразените активи при сделка за примирие?
Изводи: стабилността на режима на Путин е заплашена
Изглежда, че Кремъл е успял да смекчи непосредствената заплаха и сравнително успешно е гарантирал, че режимът на Путин не е изправен пред подобна политическа заплаха в краткосрочен план. През „Годината на защитника на отечеството“ през 2025 г. диктаторът вероятно ще засили координираната си кампания за установяване на контрол върху организациите на ветераните и гражданското общество, както и върху каналите за набиране на персонал. Възможно е Кремъл да разшири тази кампания, за да пресъздаде отчасти временния съветски успех в реинтеграцията на ветераните след Втората световна война, за да подготви руските ветерани и общество за по-голяма конфронтация с НАТО в бъдеще, анализира ISW. Въпреки това е малко вероятно да се предотврати „афганистанският синдром“ в дългосрочен план.
Още: Страхът от връщащите се руски войници от Украйна се промъква в Русия (ОБЗОР - ВИДЕО)
Поради това продължаващият контрол на Кремъл върху живота на ветераните и гражданското общество остава уязвим от натиска, предизвикан от демобилизацията на армията, неуспехите в обезщетяването на ветераните и всякакви бъдещи военни неуспехи в Украйна. Усилията на Кремъл за създаване на нов елит могат по невнимание да разкрият още повече корупцията в страната и да предизвикат нови конфликти за власт в руското правителство.
Много е вероятно Кремъл да се готви да запази мобилизираната си армия, дори ако има прекратяване на огъня в Украйна - поне отчасти за да избегне проблема с реинтеграцията на руските ветерани в руското общество. Кремъл оценява, че обществените последици от войната на Русия в Украйна могат да представляват значителен риск за стабилността на режима на Путин. Заради това няма вероятност от демобилизация, освен ако не се постигне пълна политическа или военна победа срещу Украйна и след като се предприемат мерки за изолиране на руското общество от дестабилизиращите ефекти, свързани с връщането на стотици хиляди ветерани.
Снимка: Getty Images
Още: Ефектът "Тръмп": Путин се готви за завръщане на западни компании в Русия
Стабилността на режима на Путин се основава на социалния договор, който той е сключил с руския народ, за да избегне социално-икономически сътресения. Това съображение вероятно ще продължи да диктува политиките и сметките му в дългосрочен план. Диктаторът може би възприема всичко, което не води до пълна политическа или военна победа в Украйна, като риск от мобилизиране на руските ветерани срещу Кремъл. Следователно почти постоянното състояние на военна мобилизация е една от най-малко рисковите политически конфигурации за Путин.
Американските политици трябва да вземат предвид тези руски стимули, когато оценяват позицията на Москва в преговорите и когато преценяват кои предложения Кремъл вероятно ще отхвърли.
Още: Русия дава статус на ветерани на всички доброволци
