Разговаряме с Елисавета Станчева, изкуствовед и куратор на изложбата "Константин Каменов. Черно и бяло", която ще се открие на 3 септември в столичната галерия "Лоранъ".
Как една изложба с карикатури от преди 80-90 години може да е интересна на публиката и днес?
За добро или лошо, оказа се, че тази изложба се свързва със събития, които съвсем не са далечни от днешната ситуация. Когато започнахме с подготовката за нея в началото на годината изобщо не подозирахме, че съвсем скоро няма да може изобщо да има изложба – заради пандемията, а след това нещата ще се завихрят така, че карикатурата, която предвиждахме за плаката, ще се окаже толкова актуална в момента на откриването. Спомням си тук Конфуций с неговото виждане, че е проклятие да живееш в интересни времена, не съм съвсем съгласна, но мисля, че всички вече имаме едно по-добро разбиране за това.
Каква е тази карикатура, която споменахте?
Още: Петър Кичашки: Не е гаф, че Тръмп нарече Зеленски диктатор, добре калкулирано поведение е (ВИДЕО)
О, тя иронизира опитите на Димитър Върбенов, политик, бивш министър на правосъдието,през 1934 г., малко преди преврата от 19 май, чрез кадрови промени да реставрира Националлибералната партия. Към тогавашния момент тя е разделена в две парламентарни групи, издава три вестника, а две вътрешни опозиции - на Георги Петров и Боян Смилов, воюват ожесточено със самия Върбенов. Мисля, че не е необходимо да обяснявам как този сюжет ни се струва познат и днес.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: "Целта на Борисов и Пеевски е да не отидат на съд, не да управляват" (ВИДЕО)
Кой всъщност е Константин Каменов?
Информационната част на изложбата започва именно с този въпрос! Даже с още два въпроса - кой е Константин Коцев и кой е Камен Каменов?
Името на този карикатурист е всъщност Константин Димитров Коцев, Каменов е артистичният му псевдоним. Роден е през 1901 г. в София и живее тук до смъртта си през 1953 г. Бих казала, че е най-вече известен с тежката присъда, която получава от Народния съд през 1945 г., но с предстоящата изложба и изданието, което я придружава това, надявам се, ще се промени.
Върху какво се фокусира изложбата?
Изложбата представя колекция от карикатури, публикувани във вестник "Камбана", които отразяват събитията около и след преврата от 19 май 1934 г. Интересно е да се отбележи, че бившите управляващи от Народния блок са изобразени в една от карикатурите след неуспешното им приземяване с аероплан.
По това време гражданската авиация в България се намира в зората на своето съществуване, летище "Враждебна" започва да се изгражда три години по-късно. Тази карикатура, като имаме предвид скоростта на техническия прогрес тогава и сега, е може би равнозначна на изображение, което например показва настоящи политици, изгонени от Земята в полет за Марс.
В изложбата също така е показан шарж на демократа Григор Василев и тогавашния министър председател от Георги Кьосеиванов, познат ни от страниците на в. "Утро", където става въпрос за една поискана и закъсняла оставка, следват рядък автопортрет на Каменов от Централния софийски затвор и серия рисунки, свързани с късния седмичник "Папагал", както и една илюстрация към детския сборник "Щурчово конче" от Асен Разцветников.
Между карикатурите сякаш видяхме и една с ротативна машина?
Да, аз не случайно казах в началото, че изложбата е изненадващо актуална. Карикатурата се нарича "Последният авантаж на ротативните машини" – там от ротативната машина изненадващо изскача един господин (с каскет?) с чудесния прякор "Терсенето", за когото можете да научите повече от информационните материали към изложбата, както и от ауди-гайда, в който е разказано по нещо интересно за всеки един от експонатите.
За да не ви оставям без нищо, ще цитирам обаче един спомен на публицистът и революционер Петър Карчев по повод печалбите от тези ротативки: "Това изсипване, случващо се впрочем твърде рядко, действаше психологически върху въображението на публиката и не бяха малцина лицата, които се пристрастяваха да получат в шепата си няколко двулевки от този рог на изобилието".
Защо изложбата е наречена "Черно и бяло"?
На пръв поглед, защото става въпрос предимно за черно-бели творби, но всъщност заглавието има и друг смисъл. Аз считам, че нищо не е само черно и и нищо не е само бяло – това са два екстремума – както по отношение интересната биография на Каменов, така и във връзка с отразяваните от него събития и мисля, че към тях следва да се подходи по-задълбочено, за да се разберат в тяхната цялостност и след това да се коментират. Това е виждането ми и по актуалните въпроси, макар че миналото ми е по-интересно и ме занимава повече.
Линк към събитието във Фейсбук!
