Роден през 634 г. пр.н.е. в това, което сега се нарича Нововавилон, Навуходоносор II един ден ще стане един от най-великите древни вавилонски царе. Първородният син на своя предшественик Набополасар, от ранна възраст Навуходоносор показва качества на бъдещ водач на Вавилон, побеждавайки египетските армии при Каркемиш (605 г. пр.н.е.) и по този начин подчинявайки както Сирия, така и Финикия на вавилонското управление, още преди самият той да е заел трона.
Въпреки безспорните си постижения Навуходоносор II е известен и като един от най-големите злодеи в Библията. В Книга 2 Царе в Стария завет вавилонският цар обсажда Йерусалим, открадва ценни съкровища от храма, отвлича юдейския цар и неговия двор, залавя и депортира 10 000 офицери, занаятчии и други квалифицирани работници в изгнание във Вавилон. Десетилетие по-късно Навуходоносор изпраща силите си обратно, за да унищожи храма на Соломон, затвърждавайки репутацията си на бич за древния еврейски народ.
Битката при Каркемиш. A. C. Weatherstone / Wikimedia Commons / Public Domain
И все пак той е и един от най-ангажираните архитектурни покровители на своето време. Неговите великолепни строителни проекти са признати за археологическо и историческо съкровище и продължават да предизвикват възхищение 2600 години след края на неговото скандално управление.
ОЩЕ: Неразказаната истина за Седемте чудеса на света
Достоен наследник на Набополасар
Навуходоносор започва живота си в силния и стабилен град-държава на своя баща Набополасар. Велик военен, Набополасар се издига на власт във Вавилония по време на период на нестабилност и самият той е асирийски служител, а не кръвен местен жител.
Когато Набополасар умира, той оставя след себе си огромни запаси от богатство и силен вавилонски град, в който синът му може да процъфтява. След като освободил Вавилония от господството на асирийците, бащата на Навуходоносор поставил основите на внушителната Нововавилонска империя, оставяйки на Навуходоносор идеални условия да изведе Вавилония на преден план в древното общество. И точно това направи Навуходоносор II.
Преди да наследи трона, Навуходоносор се жени за Амитида Мидийска, предполагаема дъщеря или внучка на мидийския цар Киаксар, помощник на Набополасар във вавилонската битка срещу асирийското владичество. Този брак има за цел да гарантира, че съюзът, изкован между мидийците и вавилонците, ще продължи да бъде здрав и непоклатим през следващите години. Връзката на Навуходоносор с красивата Амитида по-късно ще доведе до едно от Седемте чудеса на древния свят: Висящите градини на Вавилон.
ОЩЕ: 2500-годишна мистерия: чудото на Висящите градини на Вавилон
Изгарянето на Йерусалим от армията на Навуходоносор. Circle of Juan de la Corte / Google Art Project / Public Domain
Навуходоносор е смятан по своето време за един от най-великите военни лидери в познатия свят. В стремежа си да превърне Вавилон в най-могъщия град-държава на изток, Навуходоносор участва в множество войни с цел да увеличи влиянието и обхвата на Вавилония.
Твърди се, че той е изгонил евреите от Вавилон, като по-късно превзема Йерусалим през 597 г. пр.н.е. и след това разрушава Първия храм (известен също като Храма на Соломон) и самия град през 587 г. пр.н.е.
Той и армиите му отново се изправят срещу египтяните и асирийците, побеждавайки ги, след което успешно успяват да контролират всички търговски пътища в Месопотамия, от Персийския залив до Средиземно море, като покоряват сирийците и палестинците.
Навуходоносор в Библията
Въпреки че военните и политическите постижения на Навуходоносор са били големи, той невинаги е бил представян в добрата светлина, с която много учени го описват. По-специално Библията описва вавилонския цар по много по-варварски начин, най-очевидно в разказа на текста за превземането на Йерусалим от Навуходоносор.
Освен това в Книгата на Даниил за първи път се споменава за пристъпа на лудост на Навуходоносор – поредица от седем години, в които царят живее в дивата природа, като се предполага, че е полудял от своята алчност и гордост.
"Той беше изгонен измежду хората, ядеше трева като говедата и тялото му се мокреше от небесната роса, докато космите му пораснаха като пера на орли и ноктите му – като на птици."
Даниил, 4:33
Въпреки че това е друг анекдот, с който Навуходоносор е много известен, учените не са сигурни дали тази история е истинска, или метафорична, или дори дали наистина се е случила на Навуходоносор, а не на някой от неговите наследници. Независимо от това пристъпът на лудост не прави нищо срещу царуването на Навуходоносор, тъй като след тези седем години той се връща като водач на Нововавилония.
ОЩЕ: Учени откриха доказателства за съществуването на Вавилонската кула
Навуходоносор II остава известен като водач на една от най-мощните древни империи. Но освен военната си мощ Навуходоносор показа лидерството си по други, по-трайни начини.
Чрез интензивно строително усилие, продължило отпреди царуването на Навуходоносор до края му през 562 г. пр.н.е., Вавилония се трансформира в мощна древна цивилизация. Храмовете не само са възстановени в предишната си слава, но Навуходоносор започва два от най-известните проекти на древна Месопотамия: Портата на Ищар и Висящите градини на Вавилон.
Великата порта на Ищар
Построена през 575 г. пр.н.е. по заповед на Навуходоносор II, портата на Ищар е била едно от многото препятствия, които заобикалят и защитават Вавилония от външни сили. Осмата порта на вътрешния град е колкото отбранителна, толкова и политическа маневра. Изкована от изящни остъклени тухли, украсени с лапис лазули и злато, портата блести като слънцето. Лапис лазули е бил почитан в древния свят заради силния си цвят и широкото му използване в портата служи като символ както на гражданите на Вавилония, така и на посетителите, че това е град-държава с невероятно богатство и сила.
Декорациите върху портата допълнително подкрепят този идеал, тъй като тя била покрита с изображения на различни месопотамски богове и богини, както в човешки форми, така и като животни, обозначени от златни дракони, същества с тънка шия, които изглеждат като продълговати кучета, и зубри, предшественици на коня. Периметърът на портата е проектиран с цъфтящи цветя, за да покаже плодородието на Вавилон, а следите от лъвове са показателни за статута на цар Навуходоносор II като могъщ владетел на най-могъщия град.
ОЩЕ: 2700-годишни скални релефи разказват историята на древна Ниневия
Едно от най-великите постижения на Портата на Ищар обаче е дългият надпис на Навуходоносор II. Той го диктува, за да служи както като доказателство както за работата му, така и като предупреждение към всички онези, които се осмеляват да преминат през портата, да бъдат предпазливи към великолепния владетел, който я е изковал.
Висящите градини: едно от Седемте чудеса на древния свят
Другото важно начинание, за което се смята, че е дело на Навуходоносор, са Висящите градини на Вавилон, смятани за едно от Седемте чудеса на древния свят. Състоящи се от многостепенни градини от дървета, лозя и всякакви цветя, Висящите градини били подвиг на нововавилонския свят и оазис в центъра на столицата. Повечето учени смятат, че ако наистина Навуходоносор II е бил този, който е планирал създаването на Висящите градини, това е било за съпругата му Амитида, неговата мидийска царица.
The Hanging Gardens of Babylon and the Euphrates River. The Hanging Gardens of Babylon were the fabled gardens which adorned the capital of the Neo-Babylonian Empire, built by its greatest king Nebuchadnezzar II (r. 605-562 BC). pic.twitter.com/wJtKDLQQI2
— Archaeology & Art (@archaeologyart) April 12, 2021
Една от причините, поради които заслугата за създаването на градините не може със сигурност да се припише на Навуходоносор, е липсата на доказателства за самите градини. Най-ранното описание на градините идва от 290 г. пр.н.е., векове след смъртта на Навуходоносор, от работата на вавилонския свещеник Берос. Въпреки това работата на Берос е отдавна изгубена и думите му са записани по-късно от други автори. По този начин не е известно дали Берос дори е видял градините, или също само е чувал за тях.
ОЩЕ: Тухли на Навуходоносор II разказаха за магнитното поле на Земята през железния век
Записите, които са оцелели, не дават определено описание на спецификата на градините, а по-скоро цялостна картина на зелен рай, който „се спускаше като склон на хълм и… приличаше на театър“.
Източник: Ancient Origins
