Нобеловата награда за физиология или медицина за 2023 г. бе присъдена на двама учени, разработили технологията, довела до създаването на иРНК ваксините срещу Covid-19. Професорите Каталин Карико и Дрю Вайсман си поделят приза.
Още: Здравният министър не вижда източване на клиничните пътеки от болниците
Още: В НЗОК има нови представители на държавата, Кирил Ананиев е в Надзорния съвет
Технологията им е била експериментална преди пандемията, но сега предпазва милиони хора по света от вируса. Същата иРНК технология се изследва и за противодействие на други заболявания, включително рак.
This year's Nobel Prize in Medicine was awarded to scientists from Hungary and the United States for the development of mRNA Covid-19 vaccines.
— NEXTA (@nexta_tv) October 2, 2023
The work of Katalin Karikó and Drew Weissman formed the basis of Moderna and Pfizer vaccines. pic.twitter.com/Usl7R3uOk3
Още: Грипна епидемия вече няма, кривата на грипа се счупи: Говори доц. Ангел Кунчев
Още: Здравната комисия в парламента отхвърли предложение за прекратяване на споразумението със СЗО
"Лауреатите допринесоха за безпрецедентния темп на разработване на ваксини по време на една от най-големите заплахи за човешкото здраве в днешно време", обяви Нобеловият комитет.
Още: Рязко покачване на заразените с COVID-19 в Гърция
Още: Безплатни онкологични консултации с доц. д-р Тахсин Йозатлъ в София
иРНК ваксините
Ваксините обучават имунната система да разпознава и да се бори със заплахи като вируси или бактерии. Традиционната технология за ваксини се основава на мъртви или отслабени версии на оригиналния вирус или бактерия - или чрез използване на фрагменти от инфекциозния агент.
За разлика от тях, ваксините с рибонуклеинова киселина (иРНК) използват съвсем различен подход. По време на пандемията Covid ваксините на Moderna и Pfizer/BioNTech се основаваха именно на нея. Тези ваксини съдържат генетични инструкции за изграждане на протеин. Когато се инжектират в тялото, клетките ни започват да произвеждат голямо количество от вирусния протеин. Имунната система ги разпознава като чужди и ги атакува.
Още: ПП-ДБ настоява за парламентарна комисия за борба с наркотрафика
Снимка: iStock
Голямата идея на технологията е, че може бързо да се разработи ваксина срещу почти всичко - стига да се знаят правилните генетични инструкции, които да се използват. Това я прави много по-бърза и по-гъвкава от традиционните подходи за разработване на ваксини.
Съществуват дори експериментални подходи, използващи технологията, които учат телата на пациентите как да се борят със собствените си ракови заболявания. Учените анализират тумора на пациента, търсят протеини, произвеждани от рака, които не се съдържат в здравата тъкан, и разработват ваксина, насочена към тях, която инжектират на пациента.
Още: Спад в броя на заразените с коронавирус у нас за денонощие
Лауреатите
Професор Карико и професор Вайсман се запознават в началото на 90-те години на миналия век, когато работят в Университета на Пенсилвания, САЩ. Двамата правят решаващите пробиви, които позволяват създаването на ваксини с иРНК.
Принципът е свързан с нормалната човешка биология. Ролята на РНК в нашия организъм е да преобразува инструкциите, които са заключени в генетичния ни код - или ДНК, в протеините, от които е изградено тялото ни.
Чрез усъвършенстване на технологията изследователите успяват да произведат големи количества от планирания протеин, без да предизвикват опасни нива на възпаление, които са наблюдавани при експерименти с животни. Това проправя пътя за разработване на технологията за ваксина, която да се използва при хора.
Каталин Карико сега е професор в Университета в Сегед, Унгария, а Дрю Вайсман все още работи като професор в Университета на Пенсилвания, пише BBC.
