10-годишен провал на електронното здравеопазване установи одит на Сметната палата. Проверяващият орган даде на министъра на здравеопазването 20 препоръки и на управителя на НЗОК – 7 препоръки, които трябва да се изпълнят до края на следващата година.
Още: Здравният министър не вижда източване на клиничните пътеки от болниците
Още: В НЗОК има нови представители на държавата, Кирил Ананиев е в Надзорния съвет
Сметната палата извърши одит на изпълнението „Електронно здравеопазване“ за периода от 01.01.2012 г. до 30.06.2016 г. Установено е, че въпреки че то е постоянен приоритет във всички правителствени програми и национални здравни стратегии през последното десетилетие, България все още няма изградена интегрирана здравно-информационна система, която да осигурява необходимата информация за нуждите на управлението и на потребителите на здравни услуги, в т.ч. за изпълнение на ангажиментите на страната във връзка с трансграничния обмен на здравни данни. На фона на бързото развитие на електронното здравеопазване в другите европейски държави, обменът на данни в реално време между информационните системи и регистрите у нас продължава да бъде непостигнато предизвикателство.
Отговорност за управленските решения през одитирания период носят шестима министри на здравеопазването, петима управители на НЗОК и шестима директори на Националния център по обществено здраве и анализи.
В доклада на Сметната палата е записано, че цялостната организация на процеса по планиране и реализация на проектите за електронно здравеопазване и обществените поръчки е неефективна и се нуждае от съществено подобряване.
Още: Грипна епидемия вече няма, кривата на грипа се счупи: Говори доц. Ангел Кунчев
Още: Здравната комисия в парламента отхвърли предложение за прекратяване на споразумението със СЗО
От 2012 г. досега са направени няколко безуспешни опита за реализиране на проекти за създаване на интегрирана/национална здравно информационна система, обществените поръчки са прекратявани с различни мотиви, в т.ч.: липса на ясна концепция за изграждането на системата и на план за необходимите финансови ресурси; дублиране на функционалности и проекти на други институции и др. Действията на Министерството на здравеопазването не са обсъдени и съгласувани с НЗОК като ключов участник в здравно-информационната система на здравеопазването. Например през 2012 г. са открити последователно две процедури за обществени поръчки по проект за изграждане на национална здравно информационна система, като първата е прекратена от министъра на здравеопазването, а втората е обжалвана и Комисията за защита на конкуренцията отменя решението на министъра на здравеопазването за откриване на процедурата като незаконосъобразно. Така поради невъзможност да бъде изпълнен в срок, през април 2013 г. проектът е прекратен и средствата по безвъзмездната финансова помощ в размер на 9,7 млн. остават неусвоени.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Безплатни онкологични консултации с доц. д-р Тахсин Йозатлъ в София
До края на одитирания период няма разработени и утвърдени национални здравно-информационни стандарти и медицинска документация, съответстващи на възможностите за електронна обработка и обмен на медицинска и здравна информация.
Отделните информационните системи и регистри в здравеопазването не са интегрирани и обмен на данни в реално време между тях не се осъществява.
Почти 10 години след осъзнатата и стратегически декларирана необходимост не са създадени електронно направление, електронна рецепта и други софтуерни приложения за обмен на данни в реално време.
Още: ПП-ДБ настоява за парламентарна комисия за борба с наркотрафика
Не е изградено пълно електронно здравно досие, което да осигури на гражданите и медицинските специалисти необходимата информация за вземане на адекватни решения в процеса на диагностика, лечение и рехабилитация.
Няма работещ Национален здравен портал, който да бъде използван като единна точка за достъп до електронни здравни услуги и предоставяне на важна информация за здравна профилактика, здравно образование и др.
Системата за мониторинг и контрол върху реализацията на електронното здравеопазване се нуждае от съществено подобряване. Липсва утвърдена процедура за контрол и действащ санкциониращ механизъм и при явното забавяне в реализацията на електронното здравеопазване, това създава предпоставки за безотговорно подценяване на значението на този ключов приоритет.
В заключение от Сметната палата посочват и че резултатите от проведеното национално представително изследване на удовлетвореността на гражданите от реализацията на електронното здравеопазване потвърждават наличието на съществени пропуски в дейността на институциите.
