"Лекари в помощ на пациентите": Алергичният ринит

Още: Здравният министър не вижда източване на клиничните пътеки от болниците

Още: В НЗОК има нови представители на държавата, Кирил Ананиев е в Надзорния съвет

Продължаваме темата за алергиите в новата ни рубрика "Лекари в помощ на пациентите". След като вече ви запознахме с видовете алергии и какво може да ги предизвика, днес д-р Диана Христова ще се спре по-подробно на алергичния ринит (AP) - най-честото клинично проявление на алергията към алергените в дома.

ОЩЕ: Лекари в помощ на пациентите: Алергиите – невидимата заплаха

Алергичния ринит е шестата по честота хронична болест и е най-честото алергично страдание. В световен мащаб засяга между 10 и 40% от населението, като тенденцията за нарастване на честотата му се запазва.

Още: Грипна епидемия вече няма, кривата на грипа се счупи: Говори доц. Ангел Кунчев

Още: Здравната комисия в парламента отхвърли предложение за прекратяване на споразумението със СЗО

Той е част от "алергичния марш" в детска възраст – атопичен дерматит – алергичен ринит – бронхиална астма. При децата под 4-годишна възраст 40% от екземите са свързани с хранителна алергия, която от своя страна може да прогресира в респираторна. 17% от случаите на астма са свързани с хранителна алергия.

2/3 от децата с екзема имат прояви на алергичен ринит. 50% от децата с алергичен ринит с напредване на възрастта развиват астма.

РИСКОВИ ФАКТОРИ:

• наличие на изявено вече друго алергично заболяване (астма, атопичен дерматит);
• наличието на кръвен родственик с алергично заболяване; 
• често приложение на антибиотична терапия, особено непосредствено след раждането
• пасивно тютюнопушене през първата година от живота;
• честотата и продължителността на контактите с алергени.

В 80% от случаите заболяването стартира преди 20-годишна възраст. Въпреки че обичайно не е тежко заболяване, то значително повлиява работоспособността, концентрацията, успеваемостта, режима на сън и бодърстване и влошава качеството на живот.

ОЩЕ: Опасен ли е алергичният ринит и има ли лечение?

Още: ПП-ДБ настоява за парламентарна комисия за борба с наркотрафика

Още: Tежка, упорита кашлица? Жилав секрет? Няма проблем! Докторите имат решение за противодействие на всички нива

По своята същност представлява алергично възпаление на носната лигавица, клинично проявяващо се със съчетание от различни по сила и тежест симптоми:

• секреция от носа;
• нарушена носна проходимост – запушен нос и затруднено носно дишане до невъзможност за дишане през носа;
• сърбеж в носа и дразнене в гърлото;
• сърбеж в очите и сълзотечение.

Ринит е термин, с който се означава възпаление на носната лигавица. Клиничната картина, ходът и продължителността на клиничното му протичане налагат прецизност в диагностицирането, защото се припокриват различните форми на ринита- инфекциозен и неинфекциозен, алергичен и неалергичен.

Основните характеристики на различните му форми

За отдиференцирането им трябва да се вземат под внимание следните характеристики:

Защо е необходимо диагностицирането и лечението на алергичния ринит?

Днес, по обобщени данни за света, които са валидни и за нашата страна, 50-80% от астматиците имат придружаващ ринит, който повишава до 3 пъти риска от развитие на бронхиална астма.

Алергичният ринит често предшества поставянето на диагнозата и е рисков фактор за развитието на астма. Разпространението на астма при хора с алергичен ринит е по-високо, отколкото това при хора без алергичен ринит.

Най-ясно демонстрирана е връзката между астмата и ринита на патофизиологично ниво. Възпалението при атопичната астма и алергичния ринит е сходно по тип (Th2 тип имунен отговор), сходен е и епителът, покриващ засегнатите големи и малки дихателни пътища, страдащи при съответните заболявания.

От изложеното става ясно, че алергичният ринит и астмата са категорично подобни клинични единици. Връзката между ринита и астмата е била и обект на много епидемиогични проучвания, които са показали важното ‘припокриване’ между двете заболявания. В ранните проучвания, 40% от пациентите с AR имат астма и 30% до 80% от пациенти с астма имат алергичен ринит.

ОЩЕ: Възможно ли е алергичният ринит да премине в астма?

Оформят се следните важни практически изводи:

• наличието на алергичен ринит се явява рисков фактор за последващо възникване на астма;
• адекватното лечение на алергичния ринит трябва да се разглежда като важен елемент от контрола на бронхиалната астма. Възприема се и като част от профилактиката ѝ.
• нужен е и единен подход към алергичното възпаление на всички етажи на дихателния път.

Ето защо и последователността и постоянството в лечението на алергичния ринит не трябва да се подценяват:

• избягване контакта с алергена, когато това е възможно- влажно почистване в домовете и обществените помещения, пране на 60 градуса на спалното бельо, разходки на открито непосредствено след дъжд, измиване на ръце, лице непосредствено след възможен контакт с алергени на открито.
• медикаментозно лечение - симптоматично лечение- назални промивки, създаване на бариерен филм посредством различни медикаменти, медикаментозно потискане на симптомите
• алерген специфична имунотерапия - модулиране хода на болестта с цел потискането ѝ
• обучение на пациентите.

Прекъсването на контакта с алергена провокатор в редица случаи се оказва невъзможно. Тогава се налага предприемането на мерки, свързани с по- бързото му отстраняване. Например измиването на лицето и очите след пребиваване на открито в хода на поленовия сезон, употреба на специални разтвори за очистване на натрупаните секрети в носните пътища. Ефективен механизъм за предпазване от контакт с алергена на носната лигавица се явява и създаването на защитен слой върху нея. Назалните прахови спрейове ,създадени изцяло от естествени продукти, действат именно по този механизъм. Бариерните спрейове са особено подходящи за приложение и при бременни с ринитни прояви, където приложението на антихистамини е противопоказано. В редица случаи предприемането на тези мерки се оказва достатъчно за постигане на контрол над симптомите на алергичния ринит.

Цели на медикаментозно лечение:

• блокиране действието на хистамина;
• намаляване на отока;
• потискане на алергичното възпаление;
• намаляване на рецидивите и възпрепятстване на хронифицирането.

В следващия материал доц. д-р Весела Карамишева ще ви запознае с един от най-честите проблеми при жените през летния период - възпалението и инфекцията на влагалището или т.нар. вагинити.