"В България не се води статистика на труднозарастващи рани. Според проф. Владислав Христов за 2014 г. заболелите в страната са около 100 000 годишно. По мое наблюдение след COVID-19 има значително увеличение на случаите с трудно зарастващи рани". Това заяви в предаването „Пулс” на NOVA NEWS д-р Емил Пешев, потомствен медик, правнук на хирурга доц. Арсов
Още: Здравният министър не вижда източване на клиничните пътеки от болниците
Още: В НЗОК има нови представители на държавата, Кирил Ананиев е в Надзорния съвет
По думите му още египтяните са разделяли раните на “чисти” и „нечисти” и са търсели начин да решат проблема с трудно зарастващи рани. Рисковите групи пациенти, при които може да се получат трудно зарастващи рани, са на възраст от 45-60 години, както и пациентите над 70-годишна възраст с придружаващи рани. Инфекция или придружаващи заболявания като артериална хипертония, сърдечни заболявания, захарен диабет засилват риска от трудно зарастване на раните.
„Труднозарастващите рани са хронични. Трябва да има четири седмици, за де се реши, че раната е труднозарастваща”, обясни д-р Пешев.
Един от пациентите му е получил инсулт по време на ангеография. Възрастният мъж се е залежал и е получил трудно зарастваща рана, лекувана една година в домашни условия. Декубиталната рана (рана от залежаване) е била с диаметър около 15 см.
Още: Грипна епидемия вече няма, кривата на грипа се счупи: Говори доц. Ангел Кунчев
Още: Здравната комисия в парламента отхвърли предложение за прекратяване на споразумението със СЗО
