Таткото на „Улицата“ ни разказва за улици, паметници, врабчета и кестени в нашия град, а на един от въпросите дори ни изпява отговора:
Кое е мястото в София, на което се чувствате като у дома си?
Повече харесвам Любен Каравелов като улица, отколкото като писател. Не мога да кажа същото за Иван Вазов или за Пенчо Славейков. Не че се чувствам съвсем като у дома си на „Л. Каравелов“. Повече ми допада площадчето, носещо името на Филип Трифонов, което се намира на най-малките 5 кьошета в квартал „Лозенец“. С удоволствие минавам и по ул. „Акация“ към площада, на който снимах „Улицата“. Харесвам и малките улици около баня „Мадара“. Кварталът около площад „Журналист“ – също.
На кой човек, ако зависи от Вас, трябва да се издигне паметник или да се кръсти улица?
На Захари Стоянов – неграмотното 18-годишно овчарче Джендо, което на 36 години вече се е превърнало в един от най-големите български писатели, исторически хроникьори и политици.
Кой е идеалният саундтрак за столицата или песента, идеална за химн?
„Из софийско равно поле едно звонче звони. Ете иде Свети Георги со велисипедо, едо, ооо!“
Къща или място в града, което бихте искали да притежавате?
Клетката на маймуните в зоопарка, ха-ха!
Кой е човекът в квартала, при когото обичате да спрете и да си поговорите?
Този, който мен ме заговори рано сутрин, когато излизам за първото кафе. Но в 5-6 сутринта са отворени само бензиностанциите. След 9 започвам да обикалям кафенетата по театрите. Там се чувствам „в свои води“ и водя полупрофесионални разговори с колеги.
Как обичайно представяте София на някой чужденец?
Представям я с планината Витоша, с някои театрални представления, с джаз клубове, с криптата на Александър Невски, с Боянската църква и с татарско кюфте в една кръчма близо до БНТ.
Любим софийски израз?
Нямам. Но бих споменал, като девиз, имената на трите дъщери на Света София, на която е кръстен нашият град: Вяра, Надежда, Любов. За жалост, само на едното има кръстен квартал.
Какво бихте променили в града?
Имената на някои улици, кръстени на чужденци. Нямам предвид, нито „Леонардо да Винчи“, нито „Данте“, нито „Чехов“, нито „Гогол“.
А какво – в никакъв случай?
Не бих посегнал на дърветата, които неуморно „дежурят“ по тротоарите и хвърлят приятна сянка върху кафенетата. Бих дори сложил в клоните им микрофони, за да озвучават чуруликането на птиците, приютили се там. Спомням си като дете, че по средата на бул. „Патриарх Евтимий“ имаше алея с кестени...
В кой месец от годината София Ви изглежда най-красива и най себе си?
В края на май и в началото на юни. Някакво софийско „Пролетно Тайнство“ се получава тогава... А като дете през тия месеци не слизах от черешите из квартала. Не случайно филмът „Горе на черешата“ е по сценарий на майка ми (б.а. - Рада Москова, медик, писател, сценарист и драматург, неин е и сценарият към филма „Куче в чекмедже“).
Коя е любимата Ви улична храна в София?
Преди продаваха кестени... Днес – дюнери!?