36-годишният Рейнхард Синага беше осъден в Манчестър за 136 изнасилвания и общо 159 сексуални престъпления, пише BBC.
Още: Папа Франциск: "Молете се за мен"
Още: Руснаци срещу инфлацията: Ето какво купуват
Синага, когото прокуратурата описа като "най-големият изнасилвач в историята на Великобритания" е толкова опасен, че според съдията по делото, никога няма да настъпи момента, в който да е безопасно да излезе от затвора.
Той беше осъден на доживотен затвор, с минимално изтърпяване на поне 30 години.
Решението на съда в Манчестър за първи път разкри самоличността на изнасилвача, който причаквал жертвите си пред нощни клубове.
Още: Буданов: Русия спира в края на 2025 г., защото няма сили. Данни за украинските оръжия (ВИДЕО)
Още: "Нова Ялта": от какво се опасяват в Източна Европа
Той е нападнал поне 190 души, като често снимал атаките с телефона си.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Отново: Руснаците разстреляха предали се украински войници (ВИДЕО)
Още: Зеленски: САЩ искат да върнем помощта им със 100% надценка
Рейнхард Синага е индонезиец по произход, във Великобритания е бил студент, като подготвял магистърска степен в Университета на Лийдс.
Той упоявал жертвите си, предимно млади мъже, след което ги нападал, докато са в безсъзнание. В телефона на изнасилвача били открити стотици часове видеоклипове с нападения.
Някои от жертвите му не знаели, че са изнасилени, докато не били разпознати на видеоклиповете и полицията не се свързала с тях.
Още: "Алтернатива за Германия": Какво мислят германските фирми
Още: Огнян Минчев: Европа може да е първата жертва на новата доктрина на САЩ
Други жертви били идентифицирани по откраднати от изнасилвача предмети, като мобилни телефони, лични карти и часовници. Изнасилвачът използвал предимно упойващото вещество гамахидроксибутират (GHB) върху жертвите си.
Това е излязъл от употреба операционен анестетик, който изнасилвачите използват често, защото няма вкус и мирис.
Случаят с масовия изнасилвач във Великобритания повдигна въпроса, дали се прави достатъчно, за да бъде контролирано разпространението на GHB.
