Френският президент Еманюел Макрон може и да спечели президентските избори, но посланието на избирателите беше силно и ясно: лидерите трябва да бъдат по-близо до обществата, чиято съдба решават, пише гръцкото издание Кathimerini
Още: Рекордна избирателна активност в Германия: християндемократите печелят 10 % пред АзГ
Още: Папа Франциск: "Молете се за мен"
Марин льо Пен може и да загуби с голяма разлика, но си осигури 42% от гласовете на втори тур, което е невероятно висок процент за крайно десен кандидат във френски избори.
Това е развитие, което изисква много задълбочен анализ, тъй като застрашава системната нормалност не само във Франция, но в дългосрочен план и в цяла Европа.
Политиците, а още повече назначените бюрократи в Брюксел, са призовани да се вслушат и да се променят. Да се вслушват в обществото, да обясняват какво правят и да убеждават гражданите не само в правилността и ползите, но и прозрачността на своите действия. Със сигурност не можем да продължаваме да имаме усещането, че някакви хора, някъде, решават "вместо нас, без нас".
Още: Руснаци срещу инфлацията: Ето какво купуват
Още: Буданов: Русия спира в края на 2025 г., защото няма сили. Данни за украинските оръжия (ВИДЕО)
Що се отнася до "уморената Френска република", както я описва Le Monde, тя се люшка и се плъзга в неизследвани води. Левите и крайно десните спечелиха почти 60% на първия тур, докато големите партии (републиканци и социалисти) спечелиха само 10%.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: "Нова Ялта": от какво се опасяват в Източна Европа
Още: Отново: Руснаците разстреляха предали се украински войници (ВИДЕО)
Когато бащата на Льо Пен, основател на крайнодесния Национален фронт преди 50 години, стигна за първи път до втория тур на президентските избори, той получи едва 5 млн. гласа и 18%. Сега дъщеря му увеличава дела на подкрепата си до безпрецедентни нива, осигурявайки си почти три пъти повече гласове от баща си. През 2017 г. тя получи 10 млн. гласа, а сега те са над 13 млн.
И, разбира се, във Франция предстоят и парламентарните избори през юни, където натискът е огромен и ще дойде от двата крайни полюса на политическия спектър. И в никакъв случай не е сигурно, че центристът Макрон ще успее да се справи ефективно с него, в смисъл да си осигури парламентарно мнозинство и да назначи предпочитан от него министър-председател.
Четиридесет и два процента от французите не са крайно десни екстремисти. Те по-скоро са разочаровани от днешната действителност, както и голям процент от тези, които избраха да се въздържат от гласуване и да не се поддават на всякакви обещания. Това важи за цяла Европа и когато към общото чувство на неудовлетвореност се прибави и скокът на цените се създава взривоопасна смес.
Още: Зеленски: САЩ искат да върнем помощта им със 100% надценка
Още: "Алтернатива за Германия": Какво мислят германските фирми
Предизвикателството пред настоящите и бъдещите демократично избрани лидери е да убедят обществото, че не живеят в собствена вселена, а че се вслушват в обикновените граждани и се интересуват истински от техните трудности. А след това, че имат знанията и способността да управляват и да се справят с тези трудности.
Изборите във Франция предлагат много уроци и за гръцката политическа класа. Въпросът е дали нашите политици, както в правителството, така и в опозицията, ще си направят правилните изводи и ще предприемат подходящите коригиращи действия.
