Не е ясно колко голяма е дупката в Корпоративна търговска банка (КТБ). Това обясни предприемачът и издател на медиите от "Икономедиа" Иво Прокопиев в ефира на bTV. Той добави, че под дупка трябва да се разбира недостигът на капитал. От нейният размер пък щяло да стане ясно колко голям проблем трябва да се решава.
Още: "Празникът свършва": какво става с руската икономика?
Още: Тристранката с извънредно заседание
В тази връзка Прокопиев обвини БНБ, че нарочно са замазали вчера представената информация. Не мога да кажа какво е по-голям интерес за БНБ – дали личният интерес да не попаднат под ударите на закона или интересът на данъкоплатеца, добави бизнесменът.
Голямото нарушение на БНБ и на Искров в случая с КТБ е, че Централната банка е проспала какви провизии са отделяни от Корпоративна търговска банка в случаите, в които са отпускани кредити за приближени до Цветан Василев фирми. Не е нарушение да даваш заеми на фирми, близки до собственика на банката, в която работиш, но затова е предвидено в такива случаи да има по-високи провизии – за да се гарантира, че при лош кредит банката ще има с какво да възстанови щетите, поясни Прокопиев.
Малката особеност при КТБ е, че размерът на Фонда за гарантиране на влоговете е недостатъчен, за да гарантира всички депозити в банката, които са гарантирани по закон, заяви Прокопиев. Сумата им е 3,6 млрд. лева, а във Фонда за гарантиране на влоговете има 2,1 млрд. лева. Остатъкът ще е грижа на държавата. 2,1 млрд. лева за пари на търговските банки, които се отчисляват във Фонда, а останалите 1,4-5 млрд. лева ще са пари на българските данъкоплатци, пресметна бизнесменът (бел. ред. - Г-н Прокопиев пропусна да каже какви са активите на КТБ, които също би трябвало да се използват за погасяване както на лоши кредити, така и за осигуряване на ликвидност за депозитите).
Още: Макрон: Ще говоря с Тръмп за митата
Още: Росен Плевнелиев: Ако влезем в Еврозоната, ще сме по-богати
Издателят добави, че това обаче не са всички депозити – има и такива над 100 хил. евро. Те са около 1,5 млрд. лева, каза Прокопиев, без да уточни как е направил сметката. Между 400 и 500 млн. лева са на държавни и общински организации, добави той.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Анализ: Повече от половината българи готови да бойкотират големите търговски вериги
Още: Икономист обвини властта, че има амбиции да харчи във всички направления
Ако държавата плати и негарантираните сега, то ще има много сериозна промяна на законите. А сега законите в това отношение в България са едни от най-модерните. Новата парадигма, след кризата в края на миналото десетилетие в ЕС, е, че при спасяване на банки акционерите и големите кредитори също участват в носенето на риска - те си носят отговорността, натърти Прокопиев. Хората, които са отишли в КТБ заради по-големите лихви, си носят и по-големия риск, каза бизнесменът.
Според Прокопиев едва ли ще има политически консенсус да се прокара и облече в законово облекло "законът за КТБ", поискан от БНБ вчера (11 юли). Дотам ли я докарахме - за всеки частен случай закон? Убеден съм, че все пак здравият разум ще надделее и ще се приложи сега действащото законодателство при гарантирането на депозитите - до 100 хил. евро, сигурен е Прокопиев.
Виновни за случилото се с КТБ са Централната банка и Комисията за финансов надзор, категоричен беше бизнесменът. Той добави, че на българската банкова система й необходим външен надзор - например Международния валутен фонд.
Още: Ефектът "Тръмп": Путин се готви за завръщане на западни компании в Русия
Още: Партията на Порошенко атакува Зеленски: Нямаме много редки метали, затова САЩ ни изнудват за друго
Като други мерки за решаване на проблема беше посочено членство на България в Европейския банков съюз. Тема, която според Прокопиев, е била неправилно пропусната по време на предизборната кампания за последните избори за Европарламент. Той каза, че с влизането в Банковия съюз хем ще се подобрят надзорните механизми, хем България ще има пряк достъп до Европейски спасителен фонд.
