Когато се проектират нови пътища и пътни участъци, трябва да се взема предвид интензивността на трафика за 30 години напред. Това е един от акцентите на новата Наредба за проектиране на пътища, която вече е обнародвана в "Държавен вестник". Наредбата ще бъде задължителна при проектирането на нова инфраструктура, както и при основен ремонт или реконструкция на съществуващата мрежа.
Още: "Празникът свършва": какво става с руската икономика?
Още: Тристранката с извънредно заседание
Дава се по-голяма свобода при определяне на проектна скорост за всеки клас път в зависимост от транспортните функции и особеностите на терена. Ако автомагистралата минава през равнина, проектната скорост е 140 км/ч, при хълмист терен – 130 км/ч, а при планински – 120 км/ч. При тежки теренни условия автомагистралите могат да се проектират с проектна скорост от 100 км/ч, а скоростните пътища с проектна скорост 90 км/ч. За първокласните пътища е посочена максимална допустима проектна скорост от 100 км/ч. Проектната скорост обаче е различна от максимално допустимата скорост на движение, определена в Закона за движение по пътищата, но не може да я надвишава.
С наредбата се въвеждат завишени изисквания за отводняване на пътното платно. Целта е да се избегне събирането на вода и създаването на условия за аквапланинг. В участъците с по-сложно движение ще се поставя осветление с цел осигуряване на по-голяма видимост и безопасност. Изискването се отнася за пътните възли на автомагистралите и скоростните пътища, както и за пътните възли и кръстовищата на първокласните пътища. Решението за прилагане на тази мярка ще се взима след технико-икономическа обосновка.
Край магистралите и пътищата ще бъдат създадени зони за безопасност. Целта е при излизане на моторното превозно средство от пътното платно да се избегнат тежките последици за шофьора и пътниците от удар в стълбове, стени, сгради и други препятствия, или последствията за трети лица, които се намират на крайпътните паркинги, площадките за отдих, пешеходните площи и др. Обхватът на зоната ще се определя в зависимост от класа на пътя и допустимата максимална скорост на движение за автомобилите. Край магистралите тя трябва да е с ширина 16 метра, при допустима максимална скорост от 140 км, за скоростните пътища – 13 метра, при допустима максимална скорост 120 км/ч. При първокласните, второкласните и третокласните пътища са предвидени 8 метра. Ширината може да е и по-малка, ако в даден участък са въведени местни ограничения на скоростта.
Още: Макрон: Ще говоря с Тръмп за митата
Още: Росен Плевнелиев: Ако влезем в Еврозоната, ще сме по-богати
В наредбата има класация и какви са опасностите на пътя, както и коя носи най-голям риск. С най-голям риск за пътуващите в моторните превозни средства са стълбовете, дърветата, шумозащитните и подпорните стени, бетонните елементи и други. Опасност от тежки травми крият също реките и окопите с дълбочина по-голяма от 1 метър. Наредбата предвижда в зоната за безопасност да се избягва проектирането на рискови елементи и съоръжения. А ако това е невъзможно, те трябва да бъдат обезопасени съгласно стандартите.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Анализ: Повече от половината българи готови да бойкотират големите търговски вериги
Още: Икономист обвини властта, че има амбиции да харчи във всички направления
Въвеждат се редица нови екологични изисквания при проектирането на пътища. Предвижда се изграждането на съоръжения от т. нар. "зелена" инфраструктура - това са "зелени" мостове, тунели и виадукти, които осигуряват безпрепятствено преминаване на животните по традиционните им маршрути. В момента също се изграждат тунели за мечки, язовци, костенурки или други животни, предимно по проектите с европейско финансиране. Но мярката досега не е била изрично залегнала в наредба.
