Хората в България държат достатъчно много пари в банките - общо привлеченият ресурс е над 70 милиарда. За страната ни това е рекорд, но в никакъв случай не сме феномен - просто вървим в крак с икономиката. Това заяви Петър Андронов, председател на Асоциацията на банките в България.
Още: "Празникът свършва": какво става с руската икономика?
Още: Тристранката с извънредно заседание
БНБ има добра памет - между 2005 и 2007 имаше бум на кредитирането заради цените на недвижимите имоти, припомни Петър Андронов. В момента в някои градове има известно повишаване на цените на имоти, което е свързано с кредитирането, но желанието на БНБ е да се повтори сценария от преди десет години, допълни той, но изтъкна, че положението е по-леко от тогава.
За да върви икономиката, хората трябва не само да спестяват, но и да потребяват, каза още Андронов пред БНТ. Така той обясни ниските лихви върху депозитите.
Българските банки ще стават все по-малко, прогнозира банкерът. Това според него е естествен процес на окрупняване, при който пазарът се доминира от няколко големи банки. Той допълни, че подобно положение е белег за зряла икономика. Окрупняването на капитала, което е резултат от сливането на банките, води до по-голяма стабилност, обясни Андронов.
Още: Макрон: Ще говоря с Тръмп за митата
Още: Росен Плевнелиев: Ако влезем в Еврозоната, ще сме по-богати
Желанието на България да се присъедини към еврозоната не означава, че това ще стане, дори да сме готови в голяма степен и множество сделки да се извършват в евро, обясни Андронов. Въпросът е в нивото на доверие, което страните от еврозоната имат към България.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Анализ: Повече от половината българи готови да бойкотират големите търговски вериги
Още: Икономист обвини властта, че има амбиции да харчи във всички направления
Според Андронов има сериозен проблем с качеството на образованието за младите хора, както и с оценката на знанията им. Той посочи недостатъчния брой на младите, както и некачественото им или непрактично образование, като основен проблем пред развитието на българската икономика.