Индустрията е един от значителните потребители на енергия, с дял от почти една трета от крайното енергийно потребление. Разходите за електрическа енергия заемат съществен дял в общите производствени разходи, които за енергоинтензивните производства достигат до 30-40%.
Още: "Празникът свършва": какво става с руската икономика?
Още: Тристранката с извънредно заседание
По линия на междусистемните връзки тези разходи оказват съществено влияние върху конкурентоспособността на производителите. Българската индустрия е поставена пред нови, изключително тежки ангажименти и предизвикателства във връзка с т. нар. Европейски зелен пакт, възстановяването на икономиката от кризата с COVID 19 и приемането на новата национална енергийна стратегия. Това заявяват от БСК в своя позиция след провело се заседание на УС на камарата.
От БСК отправят и предложения за мерки в енергетиката за конкурентоспособна и устойчива българска индустрия.
Ето и позицията на Българската стопанска камара:
Още: Макрон: Ще говоря с Тръмп за митата
Още: Росен Плевнелиев: Ако влезем в Еврозоната, ще сме по-богати
"УС на БСК обръща внимание на редица проблеми в енергийния сектор, които следва да бъдат разрешени в краткосрочен и средносрочен план, с цел изпълнение на актуализираните европейски политики по промените в климата и осигуряване на енергия на конкурентни и пазарно обосновани цени в дългосрочна перспектива:
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Анализ: Повече от половината българи готови да бойкотират големите търговски вериги
Още: Икономист обвини властта, че има амбиции да харчи във всички направления
Като цяло, представеният от Министерството на енергетиката през м. септември 2020 г. проект на „Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Р България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г.“ (Стратегията) отразява основни тенденции в европейското и националното законодателство и предвидените в сектора политики. Същевременно Стратегията възпроизвежда основната визия, параметри и цели на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 - 2030 г., с хоризонт до 2050 г. (ИНПЕК), по който УС на БСК прие като цяло негативно становище още на 23.01.2019 г. В хода на провежданите консултации и обсъждания проектът за енергийна стратегия следва да бъде подобрен, като отговори на бъдещите енергийни потребности на страната и новите политики по промените в климата и енергетиката. В тази насока считаме, че Стратегията не отразява в достатъчна степен новия План за климатични цели 2030 и има проблемни области, по които трябва да се предвидят конкретни мерки с планове за действия.
УС на БСК отново подчертава необходимостта от значителна преоценка на прогнозите за ръст на БВП, за развитие на брутното и крайното енергийно потребление, от прецизиране на скоростта на обновяване и въвеждане на нови мощности, на дългосрочния енергиен микс, дела на преките и косвени субсидии като дял в БВП, и други основни управляващи параметри. Подчертаваме, че аналогично на действащата енергийна стратегия до 2020 г., Стратегията е изградена върху ключови управляващи показатели и допускания на ЕК за развитие на българската енергетика и икономика, включени в т. нар. референтни сценарии за 2013 и 2016 г. на модела PRIMES на Атинския технически университет. Резултатите от използвания прогнозен макроикономически модел т. нар. (B)EST модел за дългосрочно оценяване и енергийно планиране, разработен от E3-Modelling следва да бъдат приложени към текста на Стратегията и подложени на критична преоценка от страна на експертната общност, заинтересованите страни и компетентните държавни органи.
Възприемането на заложения пасивен енергиен сценарий и изключително скромен прогнозен ръст на брутното и крайното енергийно потребление, на нереалистично високите цели за енергийна ефективност ограничава радикално възможностите за устойчив ръст на БВП, за масирани инвестиции в енергийна инфраструктура и в заместващи мощности, за нарастване на енергийното потребление в енергоемки, но енергийно ефективни конкурентни производства, за устойчиво развитие и използване на потенциала на основните икономически сектори, експорта и иновациите и създаване на нови работни места с висока добавена стойност.
Още: Ефектът "Тръмп": Путин се готви за завръщане на западни компании в Русия
Още: Партията на Порошенко атакува Зеленски: Нямаме много редки метали, затова САЩ ни изнудват за друго
На тази основа, следва да се преизчислят всички допускания за прогнозно брутно и крайно потребление, енергиен и въглероден интензитет, енергийна ефективност, скорост на обновяване на електроенергийните мощности, преносна и разпределителна мрежа, структура на енергийното производство (в т.ч. безвъглеродна и ниско въглеродна енергия, респ., ядрена енергия и ВЕИ). В тази връзка подчертаваме, че при изготвянето на финалния вариант на ИНПЕК и Стратегията не са отчетени изразените становища на експертната общност, вкл. на Българския енергиен и минен форум, НПО, ВУЗ и други заинтересовани страни.
Необходимо е да бъдат поставени и ясни, амбициозни и същевременно достижими цели за средногодишен реален ръст на БВП от минимум 2,5% до 2030 г. вместо предвидения 1,4%.
На 17 септември, т.г. ЕК представи своя план да намали емисиите на ПГ в ЕС с най-малко 55% до 2030 спрямо нивата от 1990. В съобщението по този повод се отбелязва, че на този етап в ЕС единствено България, Полша, Хърватия и Румъния не планират изключването на лигнитните въглища от енергийния микс. Като елемент на енергийния преход и с цел гарантиране оперативността на базовите мощности в енергетиката са наложителни мерки, които да включват цялостна визия за развитието на комплекса „Марица-Изток” с възможности за използване на финансовите и инвестиционни механизми на ЕС. Без претенции за изчерпателност такива примерни възможности могат да бъдат:
- Хибридизиране на централите въз основата на наличните и икономически ефективни най-добри практики и технологии за производство на енергия от различни източници, използвайки финансовите и инвестиционни механизми на ЕС;
- Разработване на технико-икономически анализ за целесъобразността и възможностите за алтернативно използване на въглищата като наличен горивен източник (привличане на външни и наши компетентни организации и специалисти);
- Използване на наличната площ и инфраструктура по най-ефективен начин, включително чрез изграждане на индустриален парк.
На тази основа следва да бъде преразгледана визията за енергиен преход в унисон с политиката на ЕС, която да бъде обсъдена с всички заинтересовани страни, вкл. с работодателски и потребителски организации и синдикатите и внесени съответни промени в проекта на Стратегия. Необходимо е да се оценят отново възможностите и набележат необходимите промени в националните политики и мерки за съответствие с новите предложения на ЕК до 2030 за постигане (или поне доближаване) на следните цели
- намаляване на емисиите на парниковите газове с 55% в сравнение с нивата от 1990 г.
- увеличаване на дела на ВЕ в крайното потребление до 38-40% (в Стратегията 29.09%)
- намаляване на първичното енергийно потребление – 39-41% (в Стратегията 27,89%)
- намаляване на крайното енергийно потребление – 36-37% (предвидено 31.67%).
Същевременно постигането на целите на ЕС за климатично неутрална икономика до 2050 г. в национален контекст следва да става едновременно с прилагането на съответните позволени мерки за защита на индустриалната конкурентоспособност, въвеждането на най-новите и ефективни технологични решения, ПЧП при реализация на крупни енергийни проекти и инвестиции в свързаната инфраструктура.
Да се въведат в най-кратък срок механизмите за капацитет и договорите на производителите да се приведат в съответствие с пазарните принципи за гарантиране на нормална пазарна и регулаторна среда като се гарантира участието на потребителите (т.нар. demand-side response) в тези механизми. В проекта на Стратегията е предвидено тази мярка да бъде приложена от 01.07.2021 г. Този срок е наложително да бъде съкратен и мярката да се въведе от 01.01.2021 г. с цел отпадане на непазарните плащания към ТЕЦ по дългосрочни договори и по задължения, наложени със заповеди на министъра на енергетиката. Ефектът от прилагането на мярката е в размер на около 1 млрд. лева годишно, като има и антикризисен характер в контекста на пандемията К19.
Да се предвидят средства от продажбата на квоти (Фонд „СЕС“) и незабавно да се приложи финансов механизъм за компенсация на непреките разходи за емисии на парникови газове за индустрията. Мярката е в съответствие с европейското законодателство, няма приложение у нас и България е изключение от европейската практика. Мярката има ефект върху конкурентоспособността на производството и цели предотвратяването на процесите на „изтичане на въглерод”.
Ускоряване на либерализацията на пазара на природен газ при прилагане на ясни и прозрачни правила и следване на последователен и обществено (синдикати, работодатели, граждани) съгласуван план с преустановяване административната намеса в свободните пазарни отношения.
Осигуряване на условия за създаване на промишлени енергийни общности въз основа на съществуващите индустриални площадки, включително чрез пълна и точна регламентация на затворените разпределителни системи.
Осигуряване на предвидима и стабилна правна рамка чрез преустановяване многократното изменение (дори в рамките на една година) на основополагащия за сектора нормативен акт - Закона за енергетиката. В съответствие с най-добрите практики на ЕС промените в законодателството е наложително да се осъществяват след широки консултации и задълбочени (не частични) оценки на въздействието. Само през 2020 г. Законът за енергетиката е изменян и допълван три пъти! Несигурността в правната уредба на сектора, който е от изключително значение за националната сигурност и е базов за ежедневното осъществяване на нормална дейност, ерозира обществените икономически отношения и намалява конкурентоспособността на индустрията и националната икономика.
Насърчаване по-широкото използване на автономни електроцентрали, включително ВЕИ, да се опростят административните процедури за присъединяване към електрическата мрежа на индивидуални инвеститори и производители на енергия за собствени нужди. Текущото състояние на процедурата оскъпява и на практика блокира инвестиционния процес."
