Стихотворение за деня, 21 октомври, от Дамян Дамянов

"Обезвяра"

Обидно ми е, че съм жив.

Още: Какво е най-старото име на град Гоце Делчев?

Още: Сирна седмцица 2025 - традиции и обичаи

В заблудата, че се издигам,

катерих планини-лъжи,

до тъжна истина да стигна.

Още: В кой мъж са били влюбени Дора Габе и Елисавета Багряна

Още: Великденски пости 2025: Кога започват, какво трябва и не трябва да се прави

Уж се изкачвах на възбог,

но не във висинето звездно

намерих се, а в трап дълбок.

Върхът ми се оказа бездна.

Още: Кои традиции задължително се спазват на Месни Заговезни?

Още: Паунд - лев. Колко струва един британски паунд към български лев днес, 23 февруари /валутен калкулатор/

И вместо хора-божества,

аз зърнах хора-буболечки,

нищожни, пъплещи едва,

понесли алчност, завист, грях…

Но най-ужасно бе, че в тия

мравунячета аз видях,

уви, и себе си самия –

понесъл свойта сламка и

към свойта дупчица запътен,

препънат в свои букаи

и в свое щастийце закътан.

Затуй ли, Боже, длани драх

и топка кърви станах, Боже?

За да презра и мен, и тях,

и целия живот нищожен?

Аз питам Бог. Но где го Бог?

Ни глас, ни лик… Небето зее

над мене като трап дълбок.

И там ли нищото живее?

Дамян Дамянов