„Линията на Розата“ е тайнствено мистично име, дадено от Дан Браун в неговия роман „Шифърът на Да Винчи“ на Парижкия меридиан, отбелязан върху пода на църквата „Сен-Сюлпис“. Браун се основава на материал, открит в документите на мистериозната организация „Орден на Цион“ (или „Приорат на Сион“) от 60-те години на миналия век - но там нито Парижкият меридиан, нито линията на слънчевия лъч, който в „Сен-Сюлпис“ се кръстосва с него, се наричат „Линия на Розата“.
Още: 5 типа жени, по които мъжете са луди
Още: Трик, с който заспиваме за 2 минути
Авторът Филип дьо Шериси в романа си от 1967 г. Circuit твърди, че приятелката му „Розелин“ (Розелин Картадс, описана като „Девата на Макиавели“) загинала в автомобилна катастрофа и била погребана в красива гробница близо до Парижкия нулев меридиан. Но и в този роман меридианът не е наречен „Линия на Розата“; нито пък се назовава така в документа Le Serpent Rouge от 1967 г., в който се твърди, че главният меридиан се пресича с линията на слънчевия лъч в църквата „Сен-Сюлпис“.
Дан Браун: Никой Бог не може да преживее науката
В документа на „Ордена на Цион“ от 1967 г. Au Pays de la Reine Blanche („В страната на Бялата кралица“) се посочва, че енорията Рен-льо-Бен се намира точно на главния меридиан, който минава през „Сен-Сюлпис“ в Париж“, добавяйки, че „енорията Рен-льо-Бен пази сърцето на Розелин“ – става дума за света Розелин („Роз-лин“ - „Розова линия“) от Вилньов, живяла в периода 1263-1329 г. Но и това е твърде абстрактно, за да оправдае „розовеенето“ на Парижкия меридиан.
Терминът „Линия на Розата“ като название на Парижкия меридиан е даден от Дан Браун като алтернативно име за „първия нулев меридиан в света“, който той смята, че бил именно Парижкият. В романа на Браун този меридиан е комбиниран с гномона (гномонът представлява отвесен обелиск за измерване градусната височина на Слънцето) в църквата „Сен-Сюлпис“, отбелязан на пода с медна линия. Ала Парижкият меридиан всъщност минава на около 100 метра източно от гномона, който според местни изследователи „никога не е бил наричан Линия на Розата“. В туристическата брошура St Sulpice от 2000 г., където се описва историята на гномона, меридианът си е „меридиан" - и не се използват понятия като „Розова линия“ или „Линия на Розата“.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Какъв църковен празник е на 24 февруари - традиции и обичаи
Проблемът защо се отделя толкова внимание на тази „линия“ е, че под „Линия на Розата“ се разбира всъщност наследствена линия на рода, уж тръгнал от библейската Мария Магдалина – една твърде настойчиво раздухвана от жълтата литература „хипотеза“, която вярващите християни смятат за крайно агресивно-богохулна.
"Произход" – най-блестящата и увлекателна творба на Дан Браун
В кулминацията на романа главният герой следва линията на т. нар. „медальони на Араго“ до музея Лувър, където (според книгата) парижкият меридиан минава под така наречената „Обърната пирамида“ в подземния търговски център пред музея. Следвайки традицията на езотеричните тълкувания на този меридиан, романът загатва, че това е последното местоположение на Светия Граал – чашата, в която, според мистичната традиция, била събрана кръвта на Иисус Христос.
Още: Сирна седмица 2025 - традиции и обичаи
Още: В кой мъж са били влюбени Дора Габе и Елисавета Багряна
Фактът, че меридианът минава близо до Обърнатата пирамида, е отбелязан и в Le guide du Paris maçonnique („Пътеводител в масонския Париж“) от Рафаел Орийак, който също му придава по-дълбоко, езотерично значение. Обаче, в района на Лувъра линията на меридиана, отбелязана с въпросните „медальони на Араго“, всъщност минава доста на изток от обърнатата пирамида.
Въпреки, че Дан Браун представя „Линията на Розата“ като „първия нулев меридиан в света“, идеята за установяване на основен меридиан се заражда още в древността. Когато Гринуичкия меридиан бил приет за универсална нулева географска дължина през 1884 г. (а не в 1888 г., както се казва в романа), той имал поне девет съперника освен Париж (Берлин, Кадис, Копенхаген, Лисабон, Рио де Жанейро, Рим, Санкт-Петербург, Стокхолм и Токио). И никой от тях не бил наричан „Линия на Розата, нито „Розова линия“.
