Учени потвърдиха съществуването на два гигантски облака от прах, въртящи се около Земята на разстояние 400 хиляди километра. Техните изводи бяха публикувани в списание MNRAS, цитирано от БГНЕС.
Още: Исак Нютон и предсказанието за края на света през 2060 г.
Още: Магнитни бури за седмицата 17-23 февруари 2025 г.: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)
“Облаците на Кордилевски са двата най-незабележими обекта в близост до Земята. Те се намират приблизително на същото разстояние, което се намира Луната. По тази причина астрономите почти никога не ги забелязват. Радваме се, че успяхме да потвърдим съществуването на тези два псевдоспътника на нашата планета“, заяви Юдит Шлиз-Баох от Будапещенския университет.
Този тип обекти са известни още като „троянски астероиди“ и отдавна са открити на орбитите на Юпитер, Марс и Нептун. До неотдавна учените не успяваха да открият нито един такъв астероид край Земята. Причината за това е, че „троянските“ спътници на Земята се намират много близко до Слънцето, ако ги гледаме от повърхността на нашата планета.
До днес са известни само 6 квазиспътника на Земята - 2016 HO3, 2010 TK7, 2003 YN107, 2004 GU9, 2001 GO2 и 2002 AA29. Всички те, с изключение на 2016 HO3, се въртят по много нестабилни траектории. Част от тях вече са престанали да следват Земята и са напуснали нейната орбита няколко години или десетилетия след откриването им.
Още: Марсоходът на НАСА засне "седефени" облаци над Марс (СНИМКА)
Още: Материал от Алфа Кентавър лети с голяма скорост към Слънчевата система и вече е тук
Шлиз-Балох и нейните колеги са добавили още два обекта в този списък. Това са облаците на Кордилевски, които за последния половин век са се сдобили с митичен и много спорен статут.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Магнитни бури за седмицата 10-16 февруари 2025 г.: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)
За пръв път за тях заговори полският астроном Казимир Кордилевски. Наблюдавайки две „троянски“ точки на орбитата на Земята през 1961 г., той е забелязал, че в една от тях има голямо струпване на прах, затъмняващ светлината на Слънцето и звездите.
Неговото откритие тогава е било посрещнато скептично от научната общност, тъй като астрономите не са вярвали, че толкова големи обекти могат да запазят своята стабилност в такива точки. По-късно учените многократно са проверявали данните на Кордилевски, но не са могли нито да ги потвърдят, нито да ги опровергаят.
