Луната се е родила значително по-късно, отколкото се смяташе

Възрастта и сценарият за формиране на нашия естествен спътник досега не са установени с точност. Съществуват няколко хипотези, които разказват как е възникнала Луната.

Още: Исак Нютон и предсказанието за края на света през 2060 г.

Още: Магнитни бури за седмицата 17-23 февруари 2025 г.: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)

Днес най-разпространена е версията за космически сблъсък – в зората на съществуването на Слънчевата система тяло с размерите на Марс се е врязало в Земята, в резултат на което са се откъснали отломки, които впоследствие са образували Луната.

Кога се е случило това, е още един важен въпрос. В резултат на 259 сеанса компютърно моделиране авторите на ново изследване са изчислили, че сблъсъкът се е случил 95 милиона години след зараждането на Слънчевата система (преди 4,6 млрд. години), а това е значително по-късно, отколкото се смяташе преди.

„Земята не е възникнала в Космоса мигновено. Тя се е формирала постепенно, поетапно. Последният етап е бил събитието, когато в нашата планета се е врязало голямо небесно тяло, примерно колкото Марс, неговата маса е била някъде 10% от земната. Голяма част от материала е останала на Земята, но друга е била изхвърлена в Космоса. От тези отломки се е формирала Луната“, пояснява съавторът на изследването Джон Чембърс, астрофизик от института „Карнеги“ във Вашингтон.

Още: Марсоходът на НАСА засне "седефени" облаци над Марс (СНИМКА)

Още: Материал от Алфа Кентавър лети с голяма скорост към Слънчевата система и вече е тук

Предишни изследвания са използвали данните за радиоактивния разпад на атомните ядра за определяне на приблизителното време на периода, в който Луната се е формирала и е влязла на орбита около Земята. Според тези резултати сблъсъкът се е случил 30 милиона години след раждането на Слънчевата система.

Новият метод е доста по-точен от предишните методи за датиране. Геоложки изследвания са позволили да се добавят към компютърното моделиране данни за масата на материала, който се е присъединил към Земята след сблъсъка, което позволява да се построят по-ясни времеви рамки. Този метод не зависи от радиоактивния разпад на ядрата и за първи път позволява да се установи възрастта на планетите по такъв начин.

След като получили новите данни и установили, че Луната се е появила по-късно, Чембърс повдигнал още един важен въпрос – защо има толкова голямо несъответствие във времето между дългата еволюция на Земята и бързото формиране на Марс?

Анализът на марсиански метеорити постоянно демонстрира, че Червената планета се е формирала само за няколко милиона години, което се потвърждава от компютърните модели. За да се разбере защо нашата планета се е формирала по-дълго от Марс, е необходимо да се погледне към третия представител от земната група – Венера.

Още: Хюстън, Мумбай има проблем: Нещо се обърка със сателит на Индия (ВИДЕО)

Още: Магнитни бури за седмицата 3-9 февруари 2025 г.: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)

Образци от нейните породи могат да изяснят от какво зависи скоростта на формиране, тъй като според общоприетите данни Венера е еволюирала едва ли не по-дълго от Земята.

„Има много неясноти относно това, как именно е изглеждал протопланетният диск на Слънчевата система. Смята се, че той се е състоял от големи планетни ембриони и малки планетезимали, които са се сблъсквали и в резултат са се появили първите планети. Ние не знаем какво е формирало самия диск, колко бързо е нараствал той, колко дълго е продължило това. Ако имахме образци от Венера, това би помогнало да се прояснят тези въпроси“, разказва водещият автор на изследването Сет Джейкъбсън от обсерваторията на Лазурния бряг.

В статия, публикувана в сп. Nature, учените отбелязват, че разбирането на механизма на формиране на планетите в Слънчевата система също ще помогне да се разбере повече за екзопланетите и техните далечни системи. Новите данни ще позволят търсенето на други потенциално обитаеми системи да бъде по-плодотворно.