Според мен общуването с Рангел Вълчанов трябва да се признава за висше кинообразование. Смея да кажа, че за последните 35 години имам поне 5 „заверени семестъра” при него и това ми дава известно основание, че в най-новата РАНГлиста на българската кинорежисура ще има едно скромно място и за мен...
Още: Шон Бейкър призова да се запази животът на нискобюджетното кино
Още: Норвежкият "Мечти" грабна "Златна мечка" на фестивала в Берлин (СНИМКИ)
Срещнах Рангел в киноцентъра, когато беше на 50 и снимаше „Лачените обувки...”. Бях в неговия екип, когато беше на 60 и снимаше „Немирната птица любов”... Когато стана на 70, заедно направихме „Пътешествие между два филма”... След това заснех за БНТ уникалното му изпълнение в „Лазарица” („по шопски”)...
По случай неговата 80-годишнина дълго се опитвах пред белия лист да намеря думите, с които да изразя моето преклонение пред Маестрото... В навечерието на неговата 85-годишнина и по случай представянето на последната му книга „Хем съм сам, хем няма никой” отново му бях асистент за „джобното издание” на „Немирната птица...”.
Заснел съм и някои безумно смешни „невероятни” истории, разказани от Рангел, които могат да се „видят и чуят” само когато си около този единствен „ФРИ ШОП” (в смисъл на „СВОБОДЕН ШОП”) на българското кино, който спокойно може да разкаже един виц на сръбски, на чешки, руски..., а защо не и на китайски...
Още: Отиде си голяма звезда от "Карате кид" и множество сериали
Още: Гледаме филми за Милена Славова и Лазар Радков на 29-ия София Филм Фест
Надявам се, че отново заедно ще подпишем това дълго отлагано заглавие „На чаша смях при Рангел”...
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Продуцентите на филмите за Джеймс Бонд се оттеглят. Какво следва?
Но днес, повече от всякога, трябва да говорим за мястото на Рангел Вълчанов в историята на киното. Спомням си, че по повод на 100-годишнината на киното бях написал „еретичната” мисъл, че религията на следващите 20 века ще бъде КИНОТО. И там, вместо икони, ще се прожектират филми – евангелията на световното кино. Апостолите на киното всеки ще избира с гласа на сърцето си: Чарли Чаплин, Фелини, Луис Бунюел, Орсън Уелс, Куросава, Бергман, Годар, Вайда, Тарковски, Форман и т.н. А ролята на Христос ще изпълнява СВЕТЛИНАТА (в превод от френски: Люмиер!!!).
И в този бъдещ храм на киното, аз лично вярвам, винаги ще има място за една малка българска икона – хлапето от „Лачените обувки...”, което всъщност е самият Рангел Вълчанов.
И ако трябва да кажем нещо лично на Рангел, нека използваме думите, които той посвети на бате Димо: „Всеки човек, веднъж роден, живее и умира на тоя свят, но... ти си пример, че понякога, макар и рядко, се раждат хора, които никога не умират. Господ великодушно ни е дарил с хора като теб – подаръци, махнали с ръка пренебрежително на тленността, на видимото, крачещи извън законите на падащите Нютонови ябълки, извън законите на асансьора, магнитните бури на слънцето, а подчинени единствено на Нейно Величество СВОБОДАТА!!! Всемогъща, капризна и всеотдайна само на този, който я носи и отглежда в сърцето си...”
Още: Петте заглавия, които допълват Балканския конкурс на София Филм Фест
Още: Ангел Апостолски - българският режисьор, който засне рекламата на PETA за Супербоул (ВИДЕО)
А в един филм с неподражаемото си чувство за хумор беше казал: „Българското кино е известно... със своето бъдеще!”.
Рангел Вълчанов е далече от нас – в бъдещето, и близо до нас – в настоящето, като уханието на разчупения хляб от „Лачените обувки...” и с неговия глас от песента: „Пустият му Рангел – тука ни карцира-а-а”
Рангел Вълчанов си остава завинаги най-светлият и възторжен строител на нашата бедна, наивна и мила К И Н О Б Ъ Л Г А Р И Я...
Следва финалният кадър на нашия филм – с най-хлапашката усмивка на Рангел, „която прилича на съмване”...
Коста Биков
ЗАПОВЯДАЙТЕ на специалните прожекции в Дома на киното
„А СЕГА НАКЪДЕ?” – 28 март, петък, 18,30, вход СВОБОДЕН
„А ДНЕС НАКЪДЕ?” – 28 март, петък, 20,30, вход СВОБОДЕН
Спомен за Рангел Вълчанов и Чочо Попйорданов!
