„По дирята на змийската кожа“ от Йосип Млакич (изд. „Персей“, превод Таня Попова) е история за сняг, който не покрива всичко, за престъпление и възмездие, което често идва твърде късно, за кръгове, в които се въртят човешките животи, за Босна, където злото е заровено плитко и се помни дълго и упорито, за историята, която не се променя от векове…
Още: Признаха за виновен мъжа, нападнал и ранил писателя Салман Рушди
Още: Кои са ключовите елементи за изграждане на устойчиви взаимоотношения
По време на турското владичество босненският монах Иво Лашванин провежда разследване на няколко брутални убийства, извършени заради отмъщение,насред религиозния конфликт между християни и мюсюлмани в свят, в който собствената печалба се измерва с чуждата загуба, а мярката за човешкото щастие често е чуждото нещастие.
Снегът е там, за да покрие кървавите следи от престъпленията и нещастията, които хората си причиняват един на друг, и да замрази съдбите в състояние на скръб, трагедия и безнадеждност.
Йосип Млакич е необичайно явление в съвременната литература. Критиката често го сравнява с нобеловия лауреат Иво Андрич и намира множество причини за подобна оценка.
Още: Дейвид Брукс ни учи "Как да опознаем другия"
Още: "Открадна личната ми история": Съдят носителя на награда "Гонкур" за 2024 г.
В„По дирята на змийската кожа“, както и в предишните му романи, темата за Босна остава доминираща, но представена в друга светлина като „злощастна страна, където маниите са тежки и тъмни, продължават твърде дълго и по правило се разрешават с кръв или се отнасят в гроба.“
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Създадоха награда за литературен превод на името на Виктор Пасков
Още: Ана Андреу Бакеро представя романа си "Принцесата от Бухенвалд" в клуб "Перото"
Този път Млакич се връща в далечното минало като разказва история, която има характеристиките на криминален роман. Главният герой е монахът от Фойница Иво Лашванин, чийто живот и дейност са белязани от две смърти – на монаха Петър, добрият дух, който е бдял над него, и тази на Катарина, жената, която е обичал. Необходимостта да остави следа от съществуването си е причината за написването на тази история, така че „писането не е нищо друго освен следа на див звяр в снега или змийска кожа, нещо, с което маркираме собствения си път и незначителност, начин да оставим следа на земята, или пък (а тази мисъл ми е най-тежка) просто заместител на потомството, от което ние, братята, сме лишени“.
Една конкретна смърт подтиква отец Лашванин към разследване, което е изпълнено с множество истории, легенди, исторически разкази, войни и глад, чума и глад, християни и турци, които търпеливо следват съдбата си по пътищата на Босна. В стил „Андрич“ авторът стъпка по стъпка ни води по дирите на убийците, отмъщаващи си един на друг, за да разплете една дълбока интрига, с корени в далечното минало, развила се във войни и лични вражди и приключила с жестоко и почти неразгадаемо убийство.
Древните времена със своите предизвикателства, оживяват в историите на героите и се сливат със съвремието. Преплитането на минало и настояще, общо и индивидуално, зло и добро, любов и омраза са в основата на този увлекателен роман.Това е учебник за живота за неизбежността на съдбата и Божията воля. Онзи, който е бил добър, не винаги получава добро и обратното. Те остават като диря, като стъпки в снега, за да ги четат и следват онези, които ги разбират, „защото снегът е книга, на която записваме пътищата си. И тези мои записки водят до същото. Не правя нищо друго, освен да записвам собствените си знаци върху хартията с мастило, което утре може да избледнее и да изчезне. Но ето, не можем да вървим срещу себе си, защото е човешко да оставяме следи подире си“.
Още: След скандала с Нийл Геймън: Съпругата на писателя отговори на обвиненията
Още: Джулия Крауч ни представя "Най-щастливата диета на света"
Романът е спечелил наградите „Иван Горан Ковачич“ и „Кочичево перо“.
Йосип Млакич е известен като автор, който е почти обсесивно свързан с войната в Босна, която той - или нейните последици, или причини - е проблематизирал в книгите си, редовно отправя силни етични послания за абсурда и безсмислието на войната и пагубността на междуетническата нетърпимост и агресията, за повтарянето на злото в Босна.
